Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези места в България носят голяма сила, удивително е колко хора идват тук
  • Новини

Тези места в България носят голяма сила, удивително е колко хора идват тук

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
mesmsmqkiiirwkrw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За никого не е тайна, че България е едно от най-високоенергийните места в света. В нашата държава има редица тайнствени места, които ни зареждат със специална енергия.

Някои от тях са посещавани ежедневно от туристи, други пък са скрити от мнозинството.

Днес ще ви споделим за някои от най-енергийните места в България, които задължително трябва да посетите.

Белинташ

Белинташ е древно тракийско светилище, една от трите точки (Белинташ – Караджов камък – Кръстова гора), образуващи една от най-големите и силни енергийни зони в цяла Европа. Там често за забелязвани тайнствени обекти, а хората, посетили мястото са изумени от енергията, която са усетили.

Кръстова Гора

Кръстова Гора се намира във величествената планина – Родопи, като се смята, че там наистина се случват чудеса. Всяка година стотици посетители преспиват там и се смята, че техните молитви биват чути, а небето се отваря и благославя всички, които са там.

В Кръстова Гора енергията е невероятна и едва ли има човек, който е посетил мястото и не се е върнал отново, привлечен от магичното усещане.

Татул

В близост до Момчил град е разположено едно от най-големите тракийски светилища в Родопите – Татул. Според изследвания, там били пренасяни жертвоприношения към бога на Слънцето. Може да видите пирамида, насочена именно към него. Енергията на това място е наистина силна и привлича стотици посетители ежегодно.

Рилските езера

Всеки знае, че Рилските езера са неземни и наистина магични. Но освен изключително красиви, те са и едно от най-енергийните места в България. Всеки посетил ги, особено по изгрев слънце, е усетил тази неземна енергия, която зарежда всеки човек. Не случайно Петър Дънов избира именно Рилските езера за свещено място.
Рупите

Няма как да не споменем и едно от най-популярните със своята величествена енергия места в България – Рупите. Там е храмът на пророчицата Ванга, разположен под изгасналия вече вулкан, днес известен като връх Кожух. Именно на това място Ванга е черпила силите си, а всеки посетител споделя, че енергията там е наистина неземна.

Кромлех

Кромелх се намира в село Долни Главанак и е още известно място като българския Стоунхендж. Кромлех също е един от древните тракийски комплекси, известен с невероятна енергийна сила. Всеки посетител споделя, че е усетил нещо специално там, но е важно да сте позитивни, защото в противен случай преживяването едва ли ще бъде приятно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българските ИТ милионери масово купуват имоти в Самоковско, има си причина
Next: Най-старият град в Европа се превръща в туристически хит на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.