Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тийн история: Заради мен любимата ми Дарина умря в ръцете ми. Днес съм уважаван лекар, но цената бе жестока
  • Новини

Тийн история: Заради мен любимата ми Дарина умря в ръцете ми. Днес съм уважаван лекар, но цената бе жестока

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
sitasotasiroasras.png

Бях на 16 години, когато с приятелката ми Дарина решихме да пробваме наркотици. Убеждавах я да го направим по същия начин, както, когато за първи път правихме любов – не се страхувай, ще ти хареса.

И на нея наистина й хареса, а няколко месеца по-късно и двамата се боцкахме всеки ден. За да си набавяме пари за дрога, започнах да крада от приятели и познати. Стигнах дотам, че продадох цялата техника на родителите си.

За проблема ни първи се досетиха родителите на Дарина и без да губят време, уведомиха и моите родители, че сме с приятелката ми сме станали наркомани. Няколко пъти ни затваряха за лечение в наркологична клиника, но всичко беше безнадеждно. Щом се оказвахме на свобода, с Дарина отново започвахме да крадем и да се друсаме.

От отчаяние семействата ни взеха решения да ни изгонят на улицата. Няколко месеца нощувахме в изоставени къщи, в които се събираха наркомани и всякакви други човешки отрепки. След една година мизерен живот и всекидневна употреба на наркотици, моята любима Дарина почина в ръцете ми от свръхдоза.

Не изпускай тези оферти:

Полицията я откара в моргата, а мен в поредната клиника. Дълго време се лекувах, а когато ме изписаха, не знаех къде да отида. Не исках да се върна вкъщи – не можех да погледна майка си в очите. След смъртта на приятелката ми нямах никакво желание за живот, а съвестта не спираше да ме измъчва.

С мъка потиснах силното желание да се върна отново към стария си начин на живот, но заради жертвата на любимата ми, събрах сили и се въздържах. Обърнах се за помощ към местния свещеник и благодарение на него, успях да оцелея. Той ме приюти и ме мотивира да продължа образованието си.

Завърших вечерно училище и постъпих в медицинския институт. Сега съм акушер – гинеколог и работя в „Майчин дом“.

Когато за първи път видях с очите си как се ражда дете, тогава осъзнах колко трудно се дава живот и колко лесно може да се отнеме. Преди няколко месеца се ожених и със съпругата ми очакваме дете. Лично аз ще го акуширам. Ако е момиче, ще я наречем Дарина – в памет на покойната ми любима.

Днес съм уважаван лекар, но преминах през много трудности в живота. Извървях дълъг и мъчителен път. Искам да се обърна към всички млади хора: пазете се от наркотиците, защото цената, която ще платите, е твърде сурова и жестока…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Юлиан Вергов най-накрая отговори на Диана Димитрова и взриви мрежата с това
Next: Лора Крумова показа сина си, няма да повярвате как изглежда

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.