Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тийн история: Заради мен любимата ми Дарина умря в ръцете ми. Днес съм уважаван лекар, но цената бе жестока
  • Новини

Тийн история: Заради мен любимата ми Дарина умря в ръцете ми. Днес съм уважаван лекар, но цената бе жестока

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
sitasotasiroasras.png

Бях на 16 години, когато с приятелката ми Дарина решихме да пробваме наркотици. Убеждавах я да го направим по същия начин, както, когато за първи път правихме любов – не се страхувай, ще ти хареса.

И на нея наистина й хареса, а няколко месеца по-късно и двамата се боцкахме всеки ден. За да си набавяме пари за дрога, започнах да крада от приятели и познати. Стигнах дотам, че продадох цялата техника на родителите си.

За проблема ни първи се досетиха родителите на Дарина и без да губят време, уведомиха и моите родители, че сме с приятелката ми сме станали наркомани. Няколко пъти ни затваряха за лечение в наркологична клиника, но всичко беше безнадеждно. Щом се оказвахме на свобода, с Дарина отново започвахме да крадем и да се друсаме.

От отчаяние семействата ни взеха решения да ни изгонят на улицата. Няколко месеца нощувахме в изоставени къщи, в които се събираха наркомани и всякакви други човешки отрепки. След една година мизерен живот и всекидневна употреба на наркотици, моята любима Дарина почина в ръцете ми от свръхдоза.

Не изпускай тези оферти:

Полицията я откара в моргата, а мен в поредната клиника. Дълго време се лекувах, а когато ме изписаха, не знаех къде да отида. Не исках да се върна вкъщи – не можех да погледна майка си в очите. След смъртта на приятелката ми нямах никакво желание за живот, а съвестта не спираше да ме измъчва.

С мъка потиснах силното желание да се върна отново към стария си начин на живот, но заради жертвата на любимата ми, събрах сили и се въздържах. Обърнах се за помощ към местния свещеник и благодарение на него, успях да оцелея. Той ме приюти и ме мотивира да продължа образованието си.

Завърших вечерно училище и постъпих в медицинския институт. Сега съм акушер – гинеколог и работя в „Майчин дом“.

Когато за първи път видях с очите си как се ражда дете, тогава осъзнах колко трудно се дава живот и колко лесно може да се отнеме. Преди няколко месеца се ожених и със съпругата ми очакваме дете. Лично аз ще го акуширам. Ако е момиче, ще я наречем Дарина – в памет на покойната ми любима.

Днес съм уважаван лекар, но преминах през много трудности в живота. Извървях дълъг и мъчителен път. Искам да се обърна към всички млади хора: пазете се от наркотиците, защото цената, която ще платите, е твърде сурова и жестока…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Юлиан Вергов най-накрая отговори на Диана Димитрова и взриви мрежата с това
Next: Лора Крумова показа сина си, няма да повярвате как изглежда

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.