Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тихомир Трайков продава по интернет сезонни кошници със зеленчуци от своята градина
  • Новини

Тихомир Трайков продава по интернет сезонни кошници със зеленчуци от своята градина

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
thiahoamrir.jpg

ГРАДИНАРЯТ ВЕГАН ТИХОМИР ТРАЙКОВ ОТ ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ПУСНА НА ПАЗАРА СЕЗОННИ КОШНИЦИ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ от своята екологична градина. Младият производител научил за този начин на търговия от свой приятел от Канада и решил да опита.

Той направил в групата „Градината ни – градинарство, нашият малък рай“, на която е администратор, оферта за кошници с набраното от деня в градината. Най-напред му се обадила столичанката Силвия, на която пратил по куриер каквото поискала. После тя разказала на свои познати и приятели, които предали нататък. Така поръчките за него завалели, казва Тихомир, който е много щастлив от своето ново начинание.

„В една кошница, която всъщност е кашон, слагам по заявка на клиента, но всичко е набрано в деня от моята градина – домати, пипер, тиквички, целина, краставици и всичко, което имам. Експериментът е от две седмици и до момента имам около 60 изпратени кошници. Най-много са столичаните, има хора от Русе, Горна Оряховица, В. Търново, Габрово и от други места. Щастлив съм, че това, което произвеждам, се цени”, сподели вчера Тихомир. В един кашон той слага 6 – 7 кг продукция, а цената е между 15 и 30 лева.

Кошниците, които се пълнят с прясно набрани зеленчуци от градината.
В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ТИХОМИР ОТГЛЕЖДА ЕКОЛОГИЧНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ в градина от 350 кв. м. В Раданово, където живее с половинката си Деси, с която отпреди броени дни имат дъщеричка, новаторът си е направил вкопан парник по старовремски начин от 50 кв. м.

От него сега Тихомир бере виетнамски спанак, който е сложил тази година за пръв път, средно по 30 кг краставици на ден, целина, чорбаджийски чушки и моркови. Пратките за своите клиенти той праща веднъж седмично, а сложеното в кошниците стига точно за седмица, са му обяснили хората.

Понеже това е единственият бизнес, от който се прехранва, Тихомир Трайков смята за догодина да има 25 семейства, с които да направи договор за предварително плащане на част от бъдещата продукция. Така ще има пари за пазаруване на различни семена, които той търси от целия свят, и използва стари сортове. Не третира нищо в градината си с препарати.

„Градината всеки ден подарява различни продукти. Тя не е магазин и ако я включим като магазин, винаги има недостиг и много продукти заминават в компостера.

Производителите на чиста храна са много по-стимулирани да правят това с кошниците, защото се прави пълно обиране в градината и разпределяне на продуктите и те могат да са при хората 12 часа след откъсването, доста свежи и истински, а чистите продукти траят малко“, обяснява още идеята си Тихомир.

В момента младият градинар и веган пише най-сетне и книгата, за която мечтае от години. Тя се казва като групата във Фейсбук. Освен това вече подготвя и градинарски център за чисто отглеждане на плодове и зеленчуци.

Нели СУКОВА

Сн. личен архив


Източник: borbabg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 1989 г. бе непознато да си безработен, неграмотен, да си затънал в кредити и да се тровиш с имитации на храни
Next: Пряко предаване от Рогош: Брутално масово убийство, първа информация от властите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.