Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това българско село надмина всички градове по най-високи заплати
  • Новини

Това българско село надмина всички градове по най-високи заплати

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
cheloosskdasikrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За второто тримесечие на годината най-високата средна брутна заплата е в Югозападния район на страната благодарение на София, показват данните на Националния статистически институт, а сумата е 2163 лева. Първенец е столицата, а с най-ниски възнаграждения са в област Кюстендил.

На общинско ниво сметките стоят по различен начин. Малки общини с големи работодатели държат първите места. Според последната статистика на Института за пазарна икономика от преди две години на призовото място е Челопеч, а след това се нареждат Козлодуй, Пирдоп и Раднево. Общини с развита добивна промишленост, както и с големи предприятия в енергийния сектор.

Най-високите заплати освен в IT сектора, обикновено са там, където промишлеността е напреднала. Ярък пример за това е Челопеч. Според последната статистика средната брутна заплата там е 2 628.

В селото в Софийска област според последното преброяване живеят едва 1729 души. Но тук е едно от най-големите находища в Европа на медни, златни и пиритни руди.

„Виждаме едни по-високи заплати по оста София-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора и Бургас. Не е учудващо, че най-ниски са в областите, в които икономическата дейност е по-ограничена”, твърди пред „Нова телевизия“ Зорница Славова, старши икономист ИПИ.

Заплатите от банкомат най-бързо се теглят в Кюстендил. И не защото тук банкоматите са бързи, а защото заплатите са малки, рекордно малки, и това го знаят дори и банкоматите. Средното възнаграждение за второто тримесечие на годината в областта е 1 126 лв.

Така безработицата тук е 6,5 на сто, а обявените работни места са едва 140, отчитат от Бюрото по труда. По-голямата част от тях за хора, без висше образование.

Освен Кюстендил на дъното в статистиката по най-ниски заплати са още в областите – Хасково, Благоевград и Видин. Икономисти отчитат още, че заплатите в страната трудно компенсират инфлацията, а най-фрапантна е разликата в сектор „Здравеопазване”.

„Ако сравним данните виждаме, че само единствено в област София ръстът на заплатите изпреварва макар и с малко инфлацията, но във всички други, най-големи са разликите в Търговище и Разград”, твърди Зорница Славова, старши икономист ИПИ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пресушиха цяла река: Учените са изумени от това чудо, което видяха на дъното
Next: Чужденци масово се нанасят: Германци, естонци, руснаци и англичани живеят щастливо в българско село

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.