Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е едно от най-странните места в България за което се говорят легенди
  • Новини

Това е едно от най-странните места в България за което се говорят легенди

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
kyaddzzbbbss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато става въпрос за светилище, много хора смятат, че се отнася за място, свързано с религията – християнска или мюсюлманска. Истината е по-обширна и по-древна. Светилищата са доста по-стари места по нашите земи, където много преди приемането на познатите днес православие и мохамеданство са се извършвали ритуали.

С тях древните са отдавали почит на Слънцето, Луната и звездите, с които са свързвали кръговрата на живота и са измервали сезоните, времето за работа и за почивка. Липсва точна статистика за това колко са светилищата в България.

Факт е обаче, че почти всяка височина или връх до 1000 метра надморска височина са използвани за преклонение пред природата и нейните богове.

Правели са го траките, а преди тях още по-старите жители на днешните български земи. Някои светилища тепърва се разкриват. За други вече има натрупани страници приказни истории, легенди и исторически данни. Едно от най-скритите светилища у нас е Илкая.

Трудното му намиране е причина светилището да е едно от най-рядко посещаваните. Дори любителите на тайни места и на силни усещания твърдят, че е най-добре някой да ви заведе до него. Илкая или Лековит камък е близо до село Воденичарско, Джебел.

Намира непосредствено под крепостта Малка Устра. То наподобява светилището Белинташ, което се намира на около 30 километра от Асеновград в Родопите и за което се носят куп легенди за съкровища и космически пришълци.

Илкая също пази грижливо поверието за лековития камък, а местните са убедени, че светилището може да ги избави от всяка болест. Трябва да се премине три пъти през проходната пещера, а след това, както на много други подобни приказни места у нас, трябва да се остави дреха или част от нея, за да остане там завинаги болестта и никога вече да не се завръща при страдащия.

До Илкая се стига по горски пътеки. До самото светилище древните обитатели на тези земи са направили стълба. Самото изкачване е почти екстремно преживяване. Наоколо има скали със странни форми.

Приличат на каменни великани, които някога, много отдавна, са се вкаменили по незнайни причини. Ако решите да стигнете до Илкая, обуйте непременно туристически или други удобни обувки за катерене. И бъдете внимателни, за да не се подхлъзнете някъде. Има хора, които разказват странни неща след посещение на Илкая.

Някои твърдят, че чуват музика – дори цял оркестър, който свири произведения на известни композитори като Бах, Моцарт и Шопен. Смята се, че това са звуци, идващи от извънземни обекти. Други казват, че са видели нещо като летящи коли, които изчезват, когато слязат на метър по-надолу от светилището.

Подобни разкази са записани от връх Кръстова гора пак в Родопите. Все още никой сериозен изследовател не се е заел да проучва мястото и енергиите, които то излъчва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работник, който взима 1500 лв., но работодателят му го осигурява на МРЗ, губи над 100 000 лв.
Next: Винаги първо като влезете в хотелска стая, хвърляйте бутилка с вода под леглото

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.