Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е едно от най-странните места в България за което се говорят легенди
  • Новини

Това е едно от най-странните места в България за което се говорят легенди

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
kyaddzzbbbss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато става въпрос за светилище, много хора смятат, че се отнася за място, свързано с религията – християнска или мюсюлманска. Истината е по-обширна и по-древна. Светилищата са доста по-стари места по нашите земи, където много преди приемането на познатите днес православие и мохамеданство са се извършвали ритуали.

С тях древните са отдавали почит на Слънцето, Луната и звездите, с които са свързвали кръговрата на живота и са измервали сезоните, времето за работа и за почивка. Липсва точна статистика за това колко са светилищата в България.

Факт е обаче, че почти всяка височина или връх до 1000 метра надморска височина са използвани за преклонение пред природата и нейните богове.

Правели са го траките, а преди тях още по-старите жители на днешните български земи. Някои светилища тепърва се разкриват. За други вече има натрупани страници приказни истории, легенди и исторически данни. Едно от най-скритите светилища у нас е Илкая.

Трудното му намиране е причина светилището да е едно от най-рядко посещаваните. Дори любителите на тайни места и на силни усещания твърдят, че е най-добре някой да ви заведе до него. Илкая или Лековит камък е близо до село Воденичарско, Джебел.

Намира непосредствено под крепостта Малка Устра. То наподобява светилището Белинташ, което се намира на около 30 километра от Асеновград в Родопите и за което се носят куп легенди за съкровища и космически пришълци.

Илкая също пази грижливо поверието за лековития камък, а местните са убедени, че светилището може да ги избави от всяка болест. Трябва да се премине три пъти през проходната пещера, а след това, както на много други подобни приказни места у нас, трябва да се остави дреха или част от нея, за да остане там завинаги болестта и никога вече да не се завръща при страдащия.

До Илкая се стига по горски пътеки. До самото светилище древните обитатели на тези земи са направили стълба. Самото изкачване е почти екстремно преживяване. Наоколо има скали със странни форми.

Приличат на каменни великани, които някога, много отдавна, са се вкаменили по незнайни причини. Ако решите да стигнете до Илкая, обуйте непременно туристически или други удобни обувки за катерене. И бъдете внимателни, за да не се подхлъзнете някъде. Има хора, които разказват странни неща след посещение на Илкая.

Някои твърдят, че чуват музика – дори цял оркестър, който свири произведения на известни композитори като Бах, Моцарт и Шопен. Смята се, че това са звуци, идващи от извънземни обекти. Други казват, че са видели нещо като летящи коли, които изчезват, когато слязат на метър по-надолу от светилището.

Подобни разкази са записани от връх Кръстова гора пак в Родопите. Все още никой сериозен изследовател не се е заел да проучва мястото и енергиите, които то излъчва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работник, който взима 1500 лв., но работодателят му го осигурява на МРЗ, губи над 100 000 лв.
Next: Винаги първо като влезете в хотелска стая, хвърляйте бутилка с вода под леглото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.