Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това ли е коалицията? 4 партии се обединиха за председател! От ПП скочиха като попарени
  • Новини

Това ли е коалицията? 4 партии се обединиха за председател! От ПП скочиха като попарени

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
obednendeide.jpg

Корнелия Нинова излезе след председателския съвет и обяви, че БСП, ГЕРБ, ДПС и Български възход ще издигнат Вежди Рашидов за председател на Народното събрание. Като най-възрастен депутат, човек с житейски опит.

„Упълномощена съм от мнозинството в председателския съвет да говоря пред вас и да направя номинация. Преди това 10 пъти гласувахме за 3 дни. Без резултат.

Всички сме единодушни, че така се блокира парламента, че трябва да намерим решение. Така убиваме парламентарната демокрация и отваряме пътя на едноличната власт в България.

Позволете да добавя, че така излагаме народа си на риск през следващите зимни месеци.

Не изпускай тези оферти:

От висока инфлация, високи цени, ниски доходи, бедност и неравенство. Както и българската икономика от предвидимост и невъзможност да произведе продуктите, необходими на страната. Опитахме всичко, за да намерим изход от ситуацията.

Политическа фигура, не политическа. Малко насилихме конституцията с предложение за двама председатели, една партия да предлага от името на други партии и всякакви екзотики. Няма изход.“, обясни тя.

Призова да се прояви поне минимален разум, за да тръгне народното събрание, за да се приемат важните закони за обществото и икономиката. И да се даде послание, че като парламентаристи депутатите ще застанат зад парламентарната република като форма на съществуване на България, която ще се брани. Имало е намерение да се намери начин всички депутати да застанат зад някоя кандидатура, но не са успели да го постигнат.

„Постигнахме мнозинство за издигане и подкрепа на председател на НС. Номинирам от името на мнозинството в председателския съвет, по най-принципния начин, най-възрастният депутат, Вежди Рашидов“, каза Нинова.
Тя описва ситуацията като удряне на дъното и трябва да се тръгне към мисъл за България и народа.

„Нека да започне работа 48-ото Народно събрание и на добър час“, каза още Нинова.

Кирил Петков веднага излезе на трибуната и поиска 15 минути почивка. Йордан Цонев обаче възрази, че не може, защото тя може да се даде само от председателстващ, тъй като няма правилник на парламента.

„Вече давахте почивки винаги, когато народен представител е искал това да се случи. Това е правилният подход. Аз го поддържам. Най-добре отразява духа на вчерашната дискусия на разбирателство между народните представители, макар че и в правилника на НС той е ограничен за времето за работа на 47-то НС.

Няма преходна разпоредба, която да го ограничава темпорално. Не мисля, че 15 минути почивка ще доведе до сътресения в работата на НС. Това е прецедент от откриването на 40-то народно събрание през 2005 година. Тогава ОДС иска почивка и им е отказана такава със същите мотиви. Това не отразява духа на парламентаризма и ви призовавам да се придържате към установената практика от вчера и по-вчера“, каза Никола Минчев от ПП.

Последваха критики към ПП, че е имало достатъчно дълга почивка. Всеки, който е искал да каже нещо по темата, е могъл да го направи на председателския съвет. След съвета имало и възможност да се проведе съвещание. Изложи се теза, че ПП не искат да има НС. В крайна сметка Рашидов бе избран и парламента излезе за кратка почивка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокат Петкова обяви най-големия капан на полицаите при тест, който вкарва шофьорите в беля
Next: Подкосихме се. Това можеше да е вашето дете. Цяла България плаче за Светомира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.