Това са едни от най-странните места в България, обвити са в голяма мистерия

Изумително е колко приказно красиви кътчета има по нашите земи и богатият ни фолклор, който е дарил с изключителни легенди и предания всяко едно от тях. Но има и места, които остават малко известни, въпреки интересните истории, които се разказват за тях от по-възрастното поколение.

Споделяме ви някои от най-странните местности в България, обвити в мистерии, защото вярваме, че е добре да запазим техните истории живи. Независимо дали са реални или не!

Маркова механа – Българският Бермудски триъгълник

Останките от крепостта Маркова механа се намират на около 600 метра от прохода Траянови врата. По-често обаче се нарича крепост „Траянови врата“ заради името на местността, в която се намира. Тя датира от времето на Римската империя, като по онова време се нарича Шипон (Stipon). Крепостта е проучена при разкопки през 1975.

Преди години покрай Маркова механа са минавали хората от селата Горно и Долно Вършило (община Септември, Област Пазарджик) на път за Костенец, Самоков и Ихтиман, където са продавали богатата си продукция от грозде и череши. Но точно там, вечер като се стъмни, започвало да се чува някакво свистене. Постепенно в двете села тръгва мълвата, че това са самодиви.

След разкопките през 75-та свистенето изведнъж спира. Предполага се, че се е получавало от завихряне на въздуха в един полуоткрит тунел, който е бил запушен от другата си страна.

Самата местност има много кървава история. Проходът е бил едно от малкото места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската низина. Затова всички които са го владели са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси.

След тях идват римляните и византийците. Дори се смята, че прохода „Траянови врата“ е кръстен на император Траян. Винаги съм се чудел защо се нарича „ТраяновИ врата“, а не „ТраяновА врата“, но това е друг въпрос. Именно в този проход през 986 цар Самуил нанася тежка загуба на византийската армия. Тук за цели 7 години българите удържат османското нашествие.

Безбройните пълчища османлии най-накрая успяват да превземат българската крепост с цената на невероятно много загинали. До тук стигат кръстоносците на Владислав Варненчик при първия му поход срещу турците. На следващата година решава да мине през Северна България, добре знаейки какъв труден за превземане е този проход.

По време на османската империя проходът гъмжи от разбойници. Не помагат нито разквартируваният тук турски армейски гарнизон, нито това, че българските села Клисура (вече изчезнало) и Ветрен са освободени от част от данъците към империята в замяна на това да пазят прохода от бандитите. В крайна сметка именно заради бандитизма този път се изоставя и през късното средновековие започва да се използва пътят през Момин проход, Костенец и Белово.

Именно в прохода Траянови врата, турците са копали окопи и се готвели да дадат решително сражение на освободителните руски войски, но поради настъпилата дезорганизация и паника избягали към Пазарджик и предали тази стратегическа местност без бой.

Местността има и друга особеност. През 1969 година там пада малък самолет. Четири дни го търсят. Оказва се, че там има въздушна яма. От тогава над това място самолети не минават. От тогава мнозина го начират Българския Бермудски триъгълник.

Дупката, в която се предполага, че е хвърлена главата на Ботев

Преди няколко години скандален текст излезе в българските медии. В него, Павлин Павлов разказва за странната му среща, състояла се през 1978 г. с един възрастен човек от врачанското село Моравица. Селянинът му разказал как няколко години след Освобождението при тях дошъл някакъв човек и наел няколко от местните жители да хвърлят камъни в една дупка.

Сред тях бил и неговият дядо. Докато те хвърляли каменните късове, „поборникът”, както го наричал моравченинът, изпекъл едно мъжко шиле. Селяните проявили любопитство и се поинтересували какво има в дупката, та трябва да го затрупат, а мистериозният им работодател отвърнал: „Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България”.

Без повече да питат, те нахвърляли камъняците в отвора, изяли шилето и си взели доволни парите за свършената работа. Повече никога не видели така наречения „поборник”.

Авторът на материала отишъл с няколко души до указаното място и всички се заели да вадят камъните. Не след дълго попаднали на останките от главата на шилето. Открили и следи от разплескано върху скалните отломки олово, което показвало, че по тях е стреляно с оловни куршуми. Разчистили дупката на дълбочина, доколкото могли, но така и не стигнали дъното й.

Павел Павлов споделя преживяното с уредници и тогавашния директор на Врачанския музей Иван Райкински, но никой не проявява интерес към разказаното от него и дори категоризират думите му. Странна е наистина тази склонност на музейните работници да игнорират всичко, що слага прът в смазаните колела на официално наложената историография – нещо, което наблюдаваме и в множество други случаи.

Очевидно в случая става дума тъкмо за подозрения, че костите на Христо Ботев лежат на дъното на споменатата скална яма, затрупана с камъни. Как иначе да си обясним, че години след Освобождението неизвестен „поборник” ще наема хора да я запълнят и ще прави курбан край нея.

Има и едно малко цитирано свидетелство на Ботевия четник Никола Нанов от село Руска Бела, разказано от брат му Вълко Нанов и записано от Христо Босев. Спомените на Нанов се съхраняват в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София и в тях четникът признава, че не е видял как точно е убит Ботев, но споделя: „Другари отрязали главата му, за да не я носят турци­те на кол, взели дрехите и шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която след това запушили с камъни, трева и тръни…”

Къде обаче е тази мистериозна дупка Повлов не пояснява. Знаят само няколко останали живи старци от с. Моравица. Интересното е, че моят баща, който е родом от това село, също е чувал за въпросната дупка от своя дядо.

Мостът край село Стояново – Чудото на Северозапада

Село Стояново е известно с железния си мост, построен през XIX век. Построяването на железния мост в местността Сопово край Стояново, на река Ботуня, има интересна история. Той е наречен през 19 век Чудото на Северозападна България.

На това място е имало дървен мост, който често е бил отнасян от буйните води на реката, по която работели 16 тепавици и още толкова воденици. При първото посещение на княз Фердинанд във Вършец през 1891 година каляската му засяда по средата на реката, защото мостът за пореден път бил отнесен. Тогавашният кмет Симо Господинов създава организация и с биволски впрягове изтеглят каляската от реката. Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с орден. Ангажира инженери от италианска фирма за построяването на Железния мост.

По време на мандата на кмета Георги Бояджиев (1992-1995г.) в общината се получава писмо от италианската фирма, построила моста, че 100-годишната гаранция за неговата здравина изтича и мостът бе ремонтиран и подсилен.

В това живописно място са заснети и много филми от които българският „Паролата” и чужди продукции с участието на известния актьор Гойко Митич.

За местността има много легенди и предания, които разказват за странни явления по тези земи. Някои от тях обясняват, че дълбоките дупки в Сопово са били използвани за леговища на самодивите, където те, също като мечките, спели зимен сън. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била досущ змийска, затова когато станело студено, те не можели да се движат.

Местността Сопово и до ден днешен не е особено популярно място, може би причините за това се крият в неговата трудна достъпност, но определено е изумително красиво кътче, което си заслужава да посетите. Убедете се сами от снимките по-долу.