Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това се казва ген! Майката на Глория цъфти без нито една бръчица на 70-тия си юбилей
  • Новини

Това се казва ген! Майката на Глория цъфти без нито една бръчица на 70-тия си юбилей

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
glorrkyaskyasoy.png

Бурни овации си спечели в социалните мрежи майката на поп фолк-иконата Глория . Красивата дама навърши 70 години в събота, а известната й дъщеря не пропусна да качи кадри от семейния празник във Фейсбук.

Дай Боже всекиму такава поддържана прабаба, ахкат поп фолк фенове!

Стефка Пенева , както е името на дамата, е празнувала в компанията на прочутата си дъщеря, внучката и правнучката, както и със семейството на сина си.

Именно от нея попфолк звездата е наследила музикалния талант, но и впечатляващата външност, както се вижда от снимките.

За Стефка се говори, че е дори по-суетна от изпълнителката и доста претенциозна. Освен това обича много подмладяващите процедури, на които се подлага заедно с дъщеря си (и благодарение на нейните пари, съскат злите езици).

Глория майка рожден ден

Глория всеотдайно се грижи на майка си, която обаче изоставя нея и брат й, за да заживее с друг мъж. Така двамата остават на грижите на баба си Недка-майката на бащата на Глория. Книгата „До последна усмивка” на Глория е посветена точно на Недка, която си отиде на 90 години. В нея певицата разказва, че Недка прибрала Галя, както е истинското име на певицата и брат й при себе си в град Две могили. Записала ги скоростно на училище, въпреки че било по средата на учебната година, купила им униформи и не забравяла да им даде 20 стотинки за баница и боза за закуска, припомня Хотнюз.

Сега обаче тези времена отдавна вече са минало и майка и дъщеря са в прекрасни отношения. Стефка често гостува в дома на Глория и се радва на своята правнучка – малката Галина.

„Честит юбилей на моята прекрасна майка ! Бъди ни здрава , щастлива и все така всеотдайна ! Винаги , подкрепяща и любяща ! Какво ли не видяхме и не чухме за нас и близките ни през годините , но ти нито веднъж не се огъна пред трудностите и продължи да вярваш в нас ,да ни надъхваш , да не се спираме пред нищо и никога да не се отказваме ! Да следваме мисията си в живота ни , именно да правим хората щастливи , чрез нашите песни ! Казваш , че по безплодно дърво никой камък не хвърля !
Благодарим ти за това, че си вятърът в нашите криле ! Обичаме те ! ☺️❤️????????????????????????“

Continue Reading

Previous: Ето го новият мъж на Роксана – снажен красавец! Вижте каква хубава двойка са
Next: Избери си руна и разбери какви тайни вещае тя бъдещето ти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.