Това страшно дере в Родопите е една от най-големите мистерии

Източните Родопи – земя на древни светилища, дала убежище на уникални за Балканите животни и скрила в пазвите си неповторимо богатство от природни красоти.

От стената на язовир „Студен кладенец” започва един от най-страховитите каньони у нас. Дяволската река или Шейтан дере е оформена от вулканичната активност и последвалата ерозия в продължение на милиони години.

Водите на Арда са издълбали дълбоки кладенци във вулканичната скала, които хората наричат „шарапани”. Местни предания разказват, че който падне в тях, никога не излиза, съобщава Нова телевизия.

От дъното на Дяволското дере отправяме поглед на изток – към недостъпно възвишение, от което се разкрива невероятна гледка към околността. Пътеката към крепостта Ефраим започва край шосето между стената на язовира и близкото село Рабово.

Единствено от птичи поглед се вижда защо тази живописна местност в дебрите на Източните Родопи е била толкова стратегически важна от Античността насам. Недостъпното укрепление е защитено от четири огромни скални масива, които стърчат като кули в северните части на Стръмни рид.

От крепостта Ефраим се разкрива очарователна панорама към стената на язовир „Студен кладенец”, долината на Арда и царството на белоглавия лешояд – резерват „Вълчи дол”. В годините, когато крепостта е пазила древните пътища, тази родопска идилия е била стратегическо предимство за наблюдателите горе.

Съвсем наблизо се намира още едно от стотиците обаятелни природни творения в планината. По течението на река Крумовица намира село Долна Кула и малката махаличка „Метла”. Окъпани в цветовете на пролетта, голите чукари северно от селото предлагат приятен и лек преход. В самия край на 30-минутната разходка се влиза в своеобразен джоб в скалите.

Водопадът на сътворението – с височина около десет метра, той е особено атрактивен в най-зелените пролетни месеци. Тогава, когато дерето е пълноводно, а цялата местност наподобява сцена от приказка.

Базалтовата скала, в която водата е прорязала своя път, е наистина внушителна. Доказателство за това, че очарованието на целия регион е плод на бурно вулканично минало.

Отвисоко водопадът е още по-пленителен. Малка пътека покрай скалите води към горната му част. Естествената тераса предлага поглед към билото на планината Бойник и към угасналите преди милиони години вулкани Ирантепе и Свети Илия.