Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той беше мъртъв цели 20 минути – 40 години по-късно разказа за невероятното нещо, което е видял
  • Новини

Той беше мъртъв цели 20 минути – 40 години по-късно разказа за невероятното нещо, което е видял

Иван Димитров Пешев април 25, 2023
fasfasiyaskyasoyi.png

Скот Дръмонд беше обявен за мъртъв . И той беше мъртъв цели 20 минути . В интервю в YouTube канал Скот сподели невероятното си преживяване – това, което е почувствал и видял.

 

20-те минути, в които Дръмонд беше мъртъв, са много личен момент в живота му, който промени останалата част от живота му завинаги.

 

Пандемията накара Дръмонд да реши да сподели тази история. Надява се да помогне на всички, които страдат и се чудят какво ще се случи с тях и близките им.

„През тези 20 минути видях нещо, което повечето хора не виждат“, казва той. Подобно на много други хора, които съобщават за преживявания, близки до смъртта, Дръмонд разказва, че няма нужда да се страхувате от смъртта.

„Когато бях на 28, това преживяване някак си ме събуди за това какви са моите ценности, какво чувствах към семейството си и как бях свързан с моя небесен баща“, казва Дръмонд.

Днес Скот Дръмонд е почти на 67 години. Досега той не е споделял много от опита си с други, освен с близки членове на семейството, тъй като смята момента за много личен.

Дръмонд е подложен на рутинна операция след инцидент на ски, когато нещата се объркват. Казва, че е увиснал над тялото си и е виждал операцията от птичи поглед.

Той продължава разказа си с разкритието, че не е бил сам. Имало е някой, който го е придружавал.

„Въпреки че никога не съм виждал човека до себе си, бяхме заедно, сякаш го познавам. И цялата комуникация беше чрез съзнанието. Не говорихме. Можех да чуя всичко, което лекарят казваше, но не можех да чуя какво казва човекът до мен“, казва Дръмонд.

Докато виси над операционната с този човек, подсъзнателно му е казано, че е време да тръгва. Казват му да не поглежда назад.

„Тогава изведнъж се оказах навън“, продължава Скот. Човекът все още е до него, но Дръмонд не може да го види. Той вижда няколко необичайни дървета и красива поляна с диви цветя с много ярки цветове и висока трева. Дръмонд я описва като много красива.

Спътникът му го оставя тук.

„И беше толкова спокойно. Виждах безкрайно много надясно и наляво, но не ми беше позволено да погледна назад. Пред мен беше нещо, което приличаше на голям бял облак, и изведнъж видях филма на живота си в съзнанието си.“

Той вижда всичко от раждането до 28-мата си година

„Видят всичко, и хубаво, и лошо. Това, което бях направил, беше това, за което бях съден. От някои неща ме болеше, а други ме караха да се чувствам добре“, казва той.

Дръмонд казва, че е имало няколко неща в живота му, които не е имал, когато е искал да ги има. По това време 28-годишният Дръмонд работи в пощенската служба и единственото нещо, за което говори в живота, е как да спечели достатъчно пари.

„Някои бяха добри, а други не толкова. Но знаех, че трябва да направя нещо по-добро с живота си.“

Той описва преживяването като спокойно и казва, че не е съзнавал, че е мъртъв. Той тръгнал към облака пред себе си. Някой се протегнал към него от облака и казал:

„Още не ти е дошло времето. Все още имаш много работа.“

Скот е обявен за мъртъв

Връщайки се при тялото си, Дръмонд намира бележка на гърдите си, показваща, че е бил мъртъв от 20 минути.

„Това промени живота ми, начина, по който мисля за нещата, начина, по който мисля за жена си, когато сме заедно и когато съм сам“, разказва той.

Дръмонд също казва, че не е перфектен и че има още много да учи в живота. Но едно събитие, което преживява преди почти 40 години, променя живота му.

Той е убеден, че има висша сила и не се страхува да умре.

„Знам, че когато дойде този момент, ще бъде мирно…

Continue Reading

Previous: Трудно бихте предположили какви са истинските имена на известните ни звезди
Next: Заличи го от живота си: Поли написа писмо на Благой, че иска само едно нещо от него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.