Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той трябваше да се грижи за детето само една нощ: Това, което се случи през нея, преобърна живота им
  • Новини

Той трябваше да се грижи за детето само една нощ: Това, което се случи през нея, преобърна живота им

Иван Димитров Пешев май 9, 2023
grziiziaskksksdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кайени беше много здраво, щастливо момиченце, когато се появи на света.

Живее само с майка си през цялото време.
Но когато един ден е на посещение при баща си, нещо ужасно й се случва.

Родителите Кайени са разделени и бебето посещава баща си всеки втори уикенд.

Но този път всичко е различно: Майката Ейми провежда ужасяващ разговор, само след един час.

Кайени е само на 8-месечна възраст, когато баща й я грабва и разтърсва, защото малкото момиченце не спира да плаче.

Докато се осъзнае, той разбива черепа й и тя получава мозъчен кръвоизлив.

Отчаяната майка е информирана, че дъщеря й е била транспортирана с хеликоптер до близката болница и че тя вече не диша.
Лекарите имат ужасна вест:

Дъщеря ви завинаги ще бъде на грижите на друг човек и ще остане във вегетативно състояние:

„Докато плачех, аз се тресях от страх и нерви, помолих Бог да я спаси и да вземе мен, вместо нея.
Когато дойдох до леглото й, тя беше покрита с бинтове и краката й бяха черни и сини!

Баща й звънна и призна какво е направил.

„Човекът, когото обичах, първата ми любов, моят съученик и приятел, човек, когото съм познавала през целия си живот и съм споделила повече от 10 години от живота си с него, е направил това на собственото си дете.

Целият ми свят се срина.“

Бащата на Кайени признал, за зверството, което извършил. Той просто “ изгубил контрол“ и е осъден на 20 години затвор.

Но докато той е в затвора, майката и малката Кайени продължават битката с живота: Лекарите казват, че тя няма да оцелее през нощта и ако го направи, животът й ще бъде непълноценен, защото ще остане задълго във вегетативно състояние.

Но тогава станало чудо: Въпреки че половината от мозъка на Кайени е отстранен, момиченцето се събужда. Тя може да говори и да се движи, но дясната половина на тялото й е парализирана. Въпреки това, не е загубила си жаждата си за живот и с майка й не се отказват, въпреки нейното увреждане.

Сега Кайени е на 3 години и се радва на живота си като по-голяма. Когато видите усмивката й, няма да повярвате на това, което се е случило с това клето момиченце.
Майката на Кайени пише редовно във Facebook и информира приятелите и семейството си за напредъка на Кайени.

Най-важното нещо е, че тя се измъкна от кошмара с помощта на нейните приятели, семейство и молитвите към Бог.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свeтoвният хит в oтcлaбвaнeтo! Диeтaтa нa Мapгapитa Кopoлeвa зa 9 дни минуc 10 кг зaвинaги
Next: Някои позабравени и други специфични наши езикови перлички, за които чужденците могат само да ни завиждат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.