Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що го излъчиха по световните медии: Кирил Петков търпя, но вече удари по масата с железен ултиматум към Путин пред цял свят
  • Новини

Току-що го излъчиха по световните медии: Кирил Петков търпя, но вече удари по масата с железен ултиматум към Путин пред цял свят

Иван Димитров Пешев юни 3, 2022
petkoturpqqpq.jpg

Единственото решение на войната е Русия да напусне напълно територията на Украйна. Всичко друго би означавало замразен конфликт и нестабилност.

Това заяви министър-председателят Кирил Петков в рамките на участието си в международния форум „ГЛОБСЕК“ в Братислава.

Петков беше категоричен, че няма място за компромис по въпроса. По думите му украинците се борят за Европа и е важно ЕС да има единен глас в подкрепа на Украйна. Премиерът даде пример с категоричната реакция на България след едностранното прекратяване на доставките на газ от „Газпром“. Петков изтъкна, че страната ни не е позволила да й бъдат извивани ръцете и е защитила националния си интерес, като същевременно е демонстрирала лидерство в Европа по тази ключова енергийна тема.

Министър-председателят изтъкна, че въпреки сложната вътрешнополитическа ситуация в България, страната ни е взела решение както за хуманитарна, така и за военнотехническа помощ за Киев. Петков отбеляза, че България ще ремонтира 80 украински танка, което ще има реален практически ефект в полза на украинската страна.

Премиерът Петков обърна специално внимание на необходимостта да се погледне по-стратегически на темата за инфраструктурата и свързаността в Европа, така че да се запълнят наличните логистични пропуски. Според Петков това ще даде възможност да има по-голям ефект и от инвестициите в отбрана и сигурност, както и да се обезпечи Източният фланг. Така занапред няма да се налага да имаме дискусии като сегашната, чието мото е „Казах ли ти“, добави още българският министър-председател.

В лидерския панел премиерът Кирил Петков участва заедно със словашкия премиер Едуард Хегер и с премиера на Латвия Кришянис Каринш.

Кирил Петков се срещна със словашкия премиер Едуард Хегер

България и Словакия имат близки позиции и сходни интереси по много от актуалните въпроси за региона и за Европа, което е предпоставка за още по-тясно сътрудничество между нашите две държави, заяви министър-председателят Кирил Петков по време на срещата му с премиера на Словашката република Едуард Хегер. Такава визита в Братислава на ниво български премиер не е имало от десет години и настоящото посещение на Петков е знак за интереса на България да задълбочи партньорството си със Словашката република.

Снимка: Министерски съвет

В рамките на разговора словашкият премиер приветства твърдата позиция на България относно едностранното прекратяване на доставките на газ от „Газпром“. Петков и Хегер се обединиха около разбирането, че общите действия на ЕС в енергийната сфера са от ключово значение, за да има диверсификация и сигурност.

Петков изтъкна потенциала за сътрудничество между България и Словакия в значими сфери като икономиката и инвестициите. Петков определи като добра основа за по-сериозно взаимодействие близките позиции на двете страни и по европейските въпроси за кохезионната и общата селскостопанска политика.

На срещата беше обсъдена също темата за борбата с корупцията, която е един от постоянните приоритети на българското правителство. Премиерът Петков изтъкна близките позиции на България и Словакия по отношение на необходимостта от разширяване мандата на европейската прокуратура, така че да бъдат разследвани по-широк кръг престъпления. Според Петков това би било правилна стъпка, която ще е от полза включително за върховенството на закона в България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шапки долу! Румен Радев към Макрон: Тихо, сега говоря аз!
Next: Той знае всичко! Кирил Петков разкри кога ще приключи войната с Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.