Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що Нинова нанесе унищожителния удар на бившия си партньор Кирил Петков! Жестоко обвинение
  • Новини

Току-що Нинова нанесе унищожителния удар на бившия си партньор Кирил Петков! Жестоко обвинение

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
ninobspbpsstopp.jpg

БСП стопира преговорите за съставяне на ново правителство в рамките на текущото народно събрание с „Продължаваме промяната“.

Причината – изгонването на 70 души от посолството на Руската федерация у нас, което не било координирано с коалиционните партньори.

Това заяви след заседание на ръководството на „столетницата“, проведено в Народното събрание партийният лидер Корнелия Нинова, а точните й думи бяха, че социалистическата партия „замразява“ разговорите.

„Стопираме всякакви преговори за съставяне на ново правителство с ПП. Решението на бъдат изгонени 70 дипломати от Русия е безпрецедентно в дипломатическата история. Това е на прага на скъсване на дипломатическите отношения. За нас това е абсолютно неприемливо – и по начина, по който е взето това решение, както и по съдържанието, което има това решение“, каза лидерът на „Позитано“ 20.

За пореден път премиерът Петков взимал еднолично важно решение, но вече търпението се е изчерпало, остра бе Нинова. Макар и многократно попитана, тя не влезе в хронология кои са били другите еднолични решения, с които левицата не е била съгласна.

Решението за изгонването на дипломатите не било съгласувано, както и потвърдила вицепрезидентът Йотова. „Който твърди такова нещо, както например вицепрезидента Йотова, да извади и докаже това решение“.

Социалистите и ще седнат на масата на преговорите с ПП само ако Кирил Петков не е номинацията за премиер.

Лидерът на БСП настоя още и президента Радев да свика КСНС по темата. И още – ще искат и закрито заседание на Народното събрание, на което да бъде изслушан директорът на ДАНС. „За доклада, който е изготвил и предоставил до този момент, може би единствено на г-н Петков. Ако президентът не знае, че има такъв доклад на ДАНС, то значи има нещо сбъркано в държавата“, добави тя.

Припомняме, че тази сутрин президентът Румен Радев заяви в Мадрид, че не може да коментира казуса, тъй като не разполага с нужната информация, но се надявам премиерът Кирил Петков да е обмислил сериозно последствията.

С президента на срещата на върха на НАТО е и външният министър в оставка Теодора Генчовска, квота на „Има такъв народ“, която би трябвало да даде коментар по темата.

Тази сутрин председателят на ИТН Тошко Йорданов отправи поредното обвинение за самостоятелни и еднолични действия Кирил Петков и заяви, че министър Генчовска няма отношение към казуса с гоненето на руски дипломати.

Само преди две седмици лидерът на „Има такъв народ“ Станислав Трифонов изтегли министрите си от кабинета, но с аргумента – действията на Кирил Петков по отношение на ветото върху Преговорната рамка за членство в ЕС на Северна Македония, което доведе и до успешен вот на недоверие, с което правителството на Кирил Петков се озова в оставка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тотален обрат с изгонването на руските дипломати! За всеобща изненада Петков даде заден ход
Next: Асен Василев изплю камъчето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.