Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що откриха трупа на 12-годишно момиче. Била е убита по брутален начин
  • Новини

Току-що откриха трупа на 12-годишно момиче. Била е убита по брутален начин

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
bruasltasltans.jpg

Франция е шокирана от убийството на момиче, чието тяло беше открито в пластмасов контейнер в двора на дома й в Париж.

12-годишната Лола Дейвие отишла на училище в петък сутринта и не се прибрала следобед. Баща й вдигнал тревога и скоро останките на момичето били намерени от бездомни близо до многоетажна жилищна сграда в 19-ти район на Париж.

Полицията образува производство по член за убийство на дете при утежняващи обстоятелства под формата на изтезания. По-късно към списъка на обвиненията беше добавено сексуално посегателство.

След издирване: българин бе открит мъртъв във фабрика в Германия

Не изпускай тези оферти:

Френските правоприлагащи органи повдигнаха обвинения за убийство на млада жена, наричана в медиите “Дабия Б”.

В пресата се появи информация, че заподозряната е на 24 години и е дошла във Франция от Алжир.

Френският вътрешен министър Жералд Дарманен каза във вторник, че по случая е била арестувана жена “на възраст под 25 години”, която е пребивавала в страната незаконно, но не е била задържана от полицията.

“Тя редовно идваше на територията на страната ни като студентка. Преди около месец й беше наредено да напусне нашата територия”, каза Дарманен в ефира на радиостанция RTL.

Обладана от духове? 67 сесии на екзорсизъм не помагат на Анна Микел

Съобщава се, че Лола е била дъщеря на пазача на дома, в която заподозряната временно е живеела със сестра си.

Според прокуратурата жената е примамила Лола в апартамента си, “извършила е злоумишлени действия от сексуален характер, довели до смъртта на детето, и е скрила тялото й в контейнер”.

На разположение на разследването е видеозапис от камери за външно наблюдение, на който момиче, придружено от заподозряната, влиза в сградата.

Според свидетели след това Дабия Б. е видяна на улицата с голям пластмасов контейнер. Свидетели казаха, че се е държала неестествено – както каза един от минувачите, тя е поискала помощта му в замяна на пари, които казала, че е спечелила “от делото за трафик на органи”.

Полицията обаче не приема тази версия на сериозно и е склонна да смята, че убийството на Лола е извършено без рационален мотив. И следствието, и съдът, който реши да арестува Дабия Б, признават, че тя страда от тежко психическо разстройство.

Мистерия в Париж: Откриха тялото на момиче в куфар. Вързано и с цифри по кожата

Дабия Б., според местни медии, живеела временно при сестра си. Полицията казва, че тя не е имала собствен дом.

Обвинения са повдигнати и срещу 43-годишен мъж, който според публикации в медиите може да е помогнал за транспортирането на тялото на момичето. Полицията разпитва още двама заподозрени съучастници на жената, но имената им не се съобщават.

След откриването на тялото се оказа, че ръцете и краката на момичето са вързани.

По тялото имало множество следи от насилие, както и рана на шията. Аутопсията обаче показа, че тя е починала от задушаване.

Освен това задържаният 43-годишен мъж, според разследващите, известно време след убийството е возил Дабия и контейнера с тялото на момичето из предградията на Париж. След това тя се върнала в къщата, където преди това било извършено убийството. Там двете сестри, според очевидци, се скарали на висок глас, след което Дъбия отново си е тръгнала – но този път без контейнера.

Тя е прекарала нощта от петък срещу събота в апартамент в северозападното предградие на Париж Боа-Коломб, където е била задържана.

Версията на разследването се потвърждава на базата на записи от няколко камери за наблюдение, анализ на телефонни обаждания и открити при обиските доказателства.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво става с неизползвания платен годишен отпуск?
Next: Новата рецепта за дробчета накара всички домакини да забравят за друг начин на приготвяне, страшна вкусотия става

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.