Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Толкова пари заработва Софи Маринова, а не е истина къде ги харчи – Тя сама си каза
  • Новини

Толкова пари заработва Софи Маринова, а не е истина къде ги харчи – Тя сама си каза

Иван Димитров Пешев януари 30, 2023
sfasofaskdaso.png

Маринова, а не е истина къде ги харчи-Тя сама си каза-ВидеоСофи Маринова разкри къде потъват парите“>

Софи Маринова е една от най-търсените фолк певици у нас и държи един от високите хонорари в бранша. Всеизвестен факт е, че парите изтичат между пръстите й и Софи не може да се види с пари, колкото и да получава на месец.

Нейни колежки й се чудят на акъла и недоумяват как може да изкарва над 100 бона месечно и все още да няма свое собствено жилище.

 

Не изпускай тези оферти:

Най-накрая Софи си призна за какво харчи най-много пари. Ще се хванете за главата от хобито на певицата, заради което не може да задържи пари в себе си.

Ромският славей не крие, че основна част от хонорарите ѝ отиват за луксозни возила, пише show.blitz.bg. Фолк дивата не е почитателка на високите скорости и предпочита комфортните автомобили пред бързите.

 

 

Не е тайна, че фолк изпълнителите прекарват голяма част от времето си в своите автомобили и те са като втори дом за тях. На въпроса кое е най-интересното нещо, което задължително има в колата си, Софи Маринова отговори:

„Колата ми е много празна! Виждам много колеги носят костюми, парфюми, всичко. Защото там живеем. Аз обаче си тръгвам от вкъщи облечена, гримирана. В колата имам чадър само. Ако вали, да сляза с чадър. Имам и куфар и с тоалетни принадлежности, четка, паста за зъби. Но тоалети не нося! Защото обичам, като обикалям България и във всеки град си имам любим магазин, в който оставям целия си хонорар.“

Софи Маринова разкри, че първият автомобил, който си е купила, за да пътува по участия е бил Москвич. Много перипетии създавало соц возилото на гласовитата изпълнителка и съвсем скоро след като го взела, решила да го замени с чисто нова Лада.

„Първата ми кола беше Москвич 12-так. И като запуши и като се отвори капака, вода хвърчи. Много издънки имаше. После беше Лада и качих нивото. Може да звучи смешно, но преди 30 години Москвича си беше луксозна кола. Беше си супер! Парите винаги съм си ги давала за коли, защото аз там живея“– сподели Софи пред камерата на Фен ТВ

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! Българските медици потънаха в скръб – отиде си известен и обичан хирург
Next: Една приятелка на какви неща ме научи с алуминиево фолио направо не е истина, сега винаги у нас има поне по 2 опаковки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.