Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тоталният удар на Запада срещу Путин е подготвен но България изненада с този ход: Заставаме между Русия и ЕС
  • Новини

Тоталният удар на Запада срещу Путин е подготвен но България изненада с този ход: Заставаме между Русия и ЕС

Иван Димитров Пешев май 8, 2022
udaruejsst.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Страната ни настоява да бъде включена в списъка на държавите, в които въвеждането му ще бъде отложено

България ще наложи вето на решението на ЕС за руското петролно ембарго, ако не бъде включена в списъка на страните, които ще отложат въвеждането на тази санкция. Това научи NOVA от свои източници.

В Брюксел днес се провежда съвет на посланиците на страните членки на ЕС. На него участва и българският дипломат Румен Александров.

Заседанието е започнало сутринта, а посланиците са категорични, че ще продължи, докато не се реши за руското петролно ембарго.

Комисията е представила лека модификация на плана, в която е предложено да се въведе изключение за Унгария, Словакия и Чехия, защото нямат излаз на море. Това обаче не е предложено за България.

Източници на NOVA заявяват, че от София е получен червен флаг, което означава, че ако и България не бъде добавена в изключенията, ще наложи вето.

Унгария и Словакия искат по-дълъг период на прекратяване. Според настоящото предложение на Комисията и двете страни ще получат една година повече от останалата част от ЕС, за да се откажат от руския петрол. Но Будапеща и Братислава отхвърлиха тази оферта, като се аргументираха, че се нуждаят от повече време, за да адаптират своите вериги за доставки. Те вероятно ще успеят в усилията си – вероятно ще получат две години повече от останалата част от ЕС.

Чешката република и Словакия вероятно ще се присъединят към тази схема за освобождаване, тъй като и двете са по подобен начин зависими от руския петрол.

“Опитваме се да договорим някои практически аспекти. Например – какви алтернативни доставки на петрол можем да предложим на тези държави? Това най-вече са страни, които нямат достъп до море. За тях е решаващо петролът да идва по тръбопровод”, каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

“Руският или който и да е петрол, може да пристигне само по тръба. На единият край на тръбата е Русия, на другият е Унгария. Това е ситуацията, която имаме в момента. Не можем да приемем решение, което я игнорира. За да променим ситуацията, трябва да реогранизираме нашите рафинерии. Това би струвало милиарди евро. Ние нямаме пари за това, а Европейския съюз не го плаща”, заяви унгарският премиер Виктор Орбан.

По обед стана ясно, че срещата на Комитета на постоянните представители е приключила темата с 6 пакета санкции, без решение за момента. Очаква се да продължат или по-късно днес, или утре.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Черна неделя: На живо от Сотира край Варна, четирима загинаха в огнения кошмар
Next: Това е същинско зверство: Стреляха по украински деца в Свети Влас!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.