Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов разкри как Кирил Петков е бил командван от Лена и баща си
  • Новини

Тошко Йорданов разкри как Кирил Петков е бил командван от Лена и баща си

Иван Димитров Пешев юли 13, 2022
irodadantoshko.jpg

От „Има такъв народ“ (ИТН) са готови да се върнат на масата на преговорите за съставяне на правителство в рамките на 47-ото Народно събрание (НС). Разговаряме с председателя на ПГ на ИТН Тошко Йорданов за причините, довели до разпада на четворната коалиция и правителството на Кирил Петков.

„В една коалиция между партньори трябва да се вземат заедно решенията. Нормално е да има различия, но ние не сме им слуги, назначени на работа при тях. Това не можаха да осъзнаят Кирил и Асен, основно Кирил“, казва Тошко Йорданов.

По думите му би било хубаво Кирил Петков и Асен Василев да не са в Министерския съвет.

Ето какво още каза Йорданов в интервю за Труд:

– Господин Йорданов, нови избори за парламент или нов опит за правителство в рамките на третия мандат – кой вариант според Вас е по-добрият?
– По-добрият вариант е ново правителство с третия мандат между същите четири партии, но при малко по-различни условия: равнопоставеност, ясна програма, ясни цели, ясно законодателствои ясна комуникация. И акцентът е на равнопоставеност, а не едната партия да поставя условия на другите, както беше до сега.

– Готови сте да получите третия мандат, каквато заявка направиха и ДБ, и БСП, но от ПП обявиха по-скоро курс към избори. Виждате ли смисъл в начало на нови преговори в рамките на това Народно събрание?
– Ние заявка да кажем „Дайте го на нас!“ няма да направим, по простата причина, че това е решение на президента Румен Радев. Негово право е на коя от останалите партии може да даде третия мандат. Всяка една от тях трябва да е готова за реакция.

Ние, БСП и ДБ със сигурност сме готови да се опитаме да проведем преговори – съвсем нормални и открити преговори за нов кабинет. „Продължаваме промяната“ никой не може да ги задължи да постъпят по един или друг начин, но ако искат предсрочни избори, на всички трябва да е ясно, че в тази ситуация страната ще отиде на избори не заради друг, а заради „Продължаваме промяната“.

– Тогава обаче ще ви се наложи да работите и с отцепниците от „Има такъв народ“, с които си разменихте доста тежки думи?
– Защо трябва да ни се наложи да работим с тях? Ние сме 19 човека в парламентарната група и заедно с останалите формации не ни трябват като брой гласове тези шестимата.

– Т. е. с тях ще разговаряте или не?
– Не. С тях няма да разговаряме. За нас те фактически не съществуват. Има понятия като морал, които не могат да бъдат прескочени. И няма да бъдат прескочени.

Това са шест човека в парламента. За нас те нито са достойни за разговор, нито има смисъл да се разговаря. А те да правят каквото преценят – затова са свободни хора, това са избрали, да си понесат последствията.

– Какво й „скърцаше на коалицията още от януари“, както казахте преди дни по БНТ? И какво очаквахте да се промени в отношенията между формациите в нея – ПП, ДБ, БСП и ИТН, че едва на 8 юни след като дори за актуализацията на бюджета вашите министри бяха неглижирани, от лидера на ИТН чухме, че напускате властовата четворка?
– Ние напуснахме властовата четворка заради РС Македония, защото те нарушиха коалиционното споразумение по тази точка в сектора външна политика. Могат да говорят всякакви глупости и лъжи, защото всъщност лъжат. Ние нямаме нищо общо нито с „Капитан Андреево“, нито е било нещо за бюджета на МРРБ. Всичко това са лъжи.

А иначе скърцаше комуникацията, както казват журналистите, а в човешки превод скърцаха разговорите и в отношенията едни към други. Кирил Петков беше решил, че тъй като е министър-председател, може да издава заповеди. И на Коалиционни съвети той и Лена Бориславова спускаха задачи, които ние трябваше да изпълняваме.

А знаете, че в една коалиция всяко едно нещо трябва да бъде обсъдено, а ако има разминаване, да се изгладят противоречията и да се излезе с общо решение. И когато ние казваме, че нещо не е добре направено и трябва да се обмисли, те се изнервяха и твърдяха, че ние им пречим. В една коалиция между партньори трябва да се вземат заедно решенията. Нормално е да има различия, но ние не сме им слуги, назначени на работа при тях.

Това не можаха да осъзнаят Кирил и Асен, основно Кирил. Същото беше с БСП и ДБ, но те някак си имат огромен праг на… не знам как да се изразя, без да прозвучи неучтиво. Но това, някой да ти спуска заповеди, някой да ти казва какво да правиш, а ти да не си съгласен, но да го правиш.

– Може би най-важният въпрос в близките месеци е газовият колапс – България има газ само до август. Бяхте ли питани от ИТН за решението от 13 април на правителството, когато се гласува „Булгаргаз“ да не предприема действия по изпълнение на предложението на „Газпромекспорт“ за плащането по двойната схема? Кога беше информиран за това лидерът на ИТН Слави Трифонов, а и вие, депутатите от парламентарната група?
– Не бяхме питани. Това си е в оперативните възможности на правителството. Проблемът е следният – имаше твърдо заявени европейски санкции и начин на плащане, който първоначално не беше приет. България се съобрази с желанието на ЕС, тъй като ние сме член на Съюза.

Проблемът дойде, че след това България беше оставена да се оправя сама, а много държави от ЕС предприеха друга стъпка и всъщност получават руски газ, а ние – не. Тук идва въпросът защо когато министър Александър Николов е искал да се приложи механизма на плащане, който прилагат Германия, Италия, Гърция и други страни от ЕС, защо онези двамата са отказали, при положение, че това е механизъм, който ползват други европейски държави.

Иначе, ако бяхме приложили същия механизъм, в момента България щеше да си получава газ от „Газпромекспорт“ и нямаше да нарушаваме санкциите, но нямаше да плащаме 32 процента по-скъп газ в момента.

– Възобновяването на разговорите с „Газпромекспорт“ са като точка при БСП, поне анонсирана относно евентуални преговори за ново правителство. Вие, от ИТН, как ще поставите тази тема?
– Като се съберем на преговори, ако има конструктивизъм, ще обсъдим и тази тема. В крайна сметка трябва да се подходи практично. Има си механизъм, който се използва от европейски държави и мисля, че е абсолютно редно ние да използваме същия механизъм.

– Колко сериозна е кризата в „Има такъв народ“? Ще съумеете ли да опровергаете социолозите, които вече ви отчитат на ръба за 48-ото Народно събрание?
– Дори не искам да коментирам това изследване на „Алфа рисърч“, които са познали само, че следващия ден ще дойде след днешния ден. Ще има и други социологически проучвания, нещата ще се видят.

Хората решават като има избори, а да ви припомня и как социолозите всеки път бяха изненадани от резултатите. А след това се оправдаваха, че няма как да знаят какво ще стане.

Това беше грозна манипулация, която целеше ошашкване на депутатите от ИТН, че ако не гласуват за второто предложение за кабинет начело с Асен Василев, те никога няма да са депутати повече. Но да Ви кажа, хората от ИТН не са в парламента, за да умрат като депутати, а да свършат работа.

– Разговаряхте ли с Виктория Василева след решението й да напусне парламента?
– Да, разговарях. Тя ми каза, че й е дошло в повече напрежението, че си е представяла нещата по друг начин и в интерес на истината Виктория постъпи достойно, напускайки парламента, за разлика от онези шестимата, които останаха в парламента. Мъжкото поведение, колкото и да е странно, говоря мъжко като метафора, беше от една дама. А не от онези, които се водят мъже.

– Предадоха ви ваши депутати, част от тях говорят от сутрин до вечер срещу ИТН – как си обяснявате това, да го наречем озлобление? Останаха без някакви вътрешно-партийни обещания или получиха по-щедри оферти?
– Тръгна от това, че не се случи, каквото искаха. Единият искаше да е министър на регионалното развитие – не стана. Другият искаше да е министър на вътрешните работи – не беше. Един искаше да назначава хора във ВиК дружествата, друг пък искаше не на този, а негови хора да са там. Ние не сме ГЕРБ и не постъпваме по този начин.

Проблемът беше с амбициите и желанието за кадруване, което не е редно. Не, че не трябва да се сменят хора, но ако назначаваш нова „калинка“, дали е от ГЕРБ, БСП или ИТН, все е „калинка“ и все е некадърен човек. При кадрите трябва да има професионален подход. Както знаете един от коалиционните партньори назначава всички партийни членове за всичко, но една голяма част от тях не стават, чисто професионално.

В ИТН никога сме нямали подобен подход, но от там се сблъскаха личните ангажименти на шест човека, които може да са поемали и ангажименти, знам ли. Тази ярост, която ги изпълни, едва ли е от нещо друго. Нямам представа, но много прилича на такова.

– Лично на Вас с кои представители на останалите формации от доскорошната четворна коалиция ви беше най-лесно и съответно най-трудно да разговаряте?
– Вижте, като изключим Кирил, Асен и Лена, с никого друг не сме имали проблем. Ако имаме различия с БСП или ДБ, защото сме имали такива по различни теми, сядали сме и сме говорили. И да Ви кажа, с Христо Иванов разговорите в този парламент спрямо предишния са изключително различни. И аз, и той стигахме до общо решение, след което и двамата си държахме на думата независимо каква беше реакцията в парламентарните ни групи.

Ние сме различни партии с различни цели, а членовете на парламентарните групи в това число си искат това, което съответната партия е обещала. Но се налагаше в тази коалиция да се правят компромиси. Когато ние сме правили компромиси или ДБ са правили компромиси, въпреки съпротивата на техни членове, Христо Иванов си е държал на думата, както и Корнелия Нинова, което не мога да го кажа за онези двамата.

– Тогава какви ще бъдат условията на ИТН за подкрепа на ново правителство с ДБ, БСП и ПП?
– Първо трябва да има разговори между четирите партии, за да има правителство. И после подкрепа – трябва да се разберем за друг начин на работа. Тези неща, за които говорих, не трябва повече да се случват. Необходимо е проблемите да се решават както се решават между нас с ДБ или между нас и БСП.

Трябва да се стига до общо решение и когато се стигне – то да се спазва от всички. Защото много често Кирил Петков е казвал „Да, добре, това ще стане“ и две седмици по-късно казва „Не, няма да е така. Реших друго. Баща ми каза, не трябва да е така. Лена смята, че е нещо друго“ и вижте, така не може да се работи. Той иска да е министър-председател и да взема решения, а се влияе от мнението на баща си и от шефката на кабинета си, пренебрегвайки коалиционните си партньори.

– Все пак говорите за съпредседателите на ПП – Асен Василев и Кирил Петков – тяхното елиминиране от бъдещи разговори не обрича ли ново правителство?
– Аз не ги елиминирам от бъдещи разговори, ние просто казваме, че е хубаво да не са в Министерския съвет. Разговорите трябва да са практични. Министрите трябва да са експерти, министър-председателят трябва да е добър ръководител, а те ще си имат своята тежест като съпредседатели на ПП.

Наясно сте, че техните министри ще вземат под много сериозно внимание какво казват съпредседателите на ПП. Но оперативно ще работим много по-добре, защото в ежедневна, оперативна работа няма да могат да се бъркат постоянно и да вземат вместо едно, друго решение, както се получаваше.

– Няма ли опасност едно експертно или технократско правителство да се превърне в задкулисен политически Франкенщайн, тъй като експертите, които ще бъдат в изпълнителната власт, ще трябва да се съобразяват с партийните повели на подкрепящите ги формации в парламента?
– А според Вас обратното как беше? Като имаше политически лидери в Министерския съвет? Политически какво е? Даже е по-зле. Експертите -да, ще се съобразяват, но в крайна сметка тяхната експертиза и професионализъм ще ги карат да отстояват позиция, която е правилна за решаване на даден проблем.

Докато един човек е политически лидер и е страшно емоционален, той не подхожда към проблема практично, а както му се иска. Но на един човек какво му се иска и каква е реалността, това са две различни неща. Според мен ще бъде по-добре. Да, ще има влияние. Да, ще бъде трудно. Но експертът ще отстоява правилната позиция и няма да козирува като кашик в казармата.

– Вече повече от една година „Има такъв народ“ е в Народното събрание. Отговорихте ли си на въпроса защо в кулоарите и пленарна зала цари едно безвремие, което е в абсолютен дисонанс с дневния ред на българите?
– Не съм съгласен с Вас. В кулоарите на парламента депутатите са едни, а в зала са други. В кулоарите, ако имаше скрити камери със звук, щяхте да чуете как депутатите от парламентарните групи на нашите коалиционни партньори казват, как не може да се работи с това правителство по този начин и как то трябва да бъде развалено.

И ни казваха защо ние да не го развалим. А защо ние – защото на нас ни отивало. Всъщност, всички смятаха, че не може да се работи по този начин, но вътре в пленарна зала скачаха като Матросов на амбразурата да пригласят на лъжите на Кирил Петков и Асен Василев. Депутатите са странно нещо, по-скоро има лицемерие в парламента, отколкото безвремие.

А самата работа на парламента е бавна и мудна, това установих за една година. Има неща, които трябва да се свършат, но стават изключително бавно. Особено, когато си в коалиция и трябва да стиковаш различията. Не е толкова безвремие, колкото лицемерие – това ме втрещява в този парламент. И в предния, и в по-предния.

– Ако все пак отидем на предсрочни избори, с какво послание ще излезе този път ИТН?
– Нека да завъртим първо мандатите. Посланието няма да е по-различно. Независимо дали им харесва или не, от ИТН сме политическата сила, която като обещае и тръгне в една посока, не си я променя и си спазва обещанията. Независимо от последствията.

Кой е той?

Тошко Йорданов е роден на 2 май 1970 година в Ямбол. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ през 1989 г., а след това „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Като сценарист е работил в „Ку-ку“ (1992 – 1994), „Каналето“ (1995 – 1998), „Хъшове“ (1998 – 2000) и в „Шоуто на Слави“ (2000 – 2019). Сценарист и главен редактор на редица телевизионни формати. Учредител е на партия „Има такъв народ“ и нейн зам.-председател. Председател на ПГ на ИТН в 47-ото НС. Семеен.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашето правителство осигури икономически растеж и повече работни места, каза Корнелия Нинова
Next: Кичка Бодурова разби Панайот Панайотов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ген. Радев с извънредно изявление за Слави Бинев, очакват се още убийства 😱Става въпрос за много пари
  • На 60 години напуснах жена си след четиридесет години брак. Казах ѝ, че до нея съм остарял, а с друга жена отново се чувствам жив. Шест месеца по-късно се прибрах по-рано при младата си любов и чух разговор зад вратата. Не ме съсипа това, което тя каза за мен. Съсипа ме гласът, който ѝ отговори…
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Жена ми почина, докато раждаше нашето бебе, след като вече бяхме преживели загубата на едно дете.
  • Преди 7 месеца, по време на служебното правителство, Слави Бинев
  • Ето го мъжът, задържан за убийството на Слави Бинев – ВИДЕО
  • Какво се случва? Слави Бинев е вторият близък до Демерджиев бизнесмен ликвидиран в България
  • Слави Бинев с бурно любовно минало! Пет деца от три жени, баща на 17 и любов, преминала през много изпитания
  • Боби Цеков срещу съда: Гардът Варадинов трябва да бъде осъден, НСО прилага сила само при крайна необходимост
  • Трагедия! 53-годишен машинист е загинал от токов удар на Централна гара София

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.