Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов хвърли бомба за Кирил Петков и една торба с картофи
  • Новини

Тошко Йорданов хвърли бомба за Кирил Петков и една торба с картофи

Иван Димитров Пешев юни 24, 2022
toshoitooroadanv.jpg

За премиера в НС има една торба картофи –ходи, избира и гледа да се пазари. Вчера или онзи ден министърът на финансисте каза колко били нараснали чуждестранните инвестиции, вземете и проверете – „Лукойл“ се е регистрирал в Холандия, вследствие на което са нараснали чуждестранните инвестиции.

Това заяви председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов на влизане в НС.

„Тези хора са изключителни лицемери. Знаем, че не им харесва, но ние ще говорим истините, те, ако ще да кажат, че сме се разбрали с партията на Макрон“, добави той.

Йорданов заяви още, че Слави Трифонов официално е заявил, че ИТН излиза от правителството много преди да се появи вота на ГЕРБ.

Той е категоричен, че ИТН не се коалира с ДПС и “Възраждане”, а изпълнява собствената си политика.

“Единственото, което правим, е да изпълняваме това, което говорим. По темата за РСМ го правим всеки ден. Независимо какво мислят останалите, не сме длъжни да изпълняваме желанията на “Продължаваме промяната” и ГЕРБ.

Ние сме против. Ако това се случи, ще бъде блестящо доказателство колко прави сме били ние и колко верни думи е казал Слави Трифонов. Всякакви тъпотии за коалиция между нас, ДПС и “Възраждане” могат да си ги наврат в кошчето”, коментира Тошко Йорданов.

Той уточни, че ИТН ще подкрепи актуализацията на бюджета в социалната му част.

“В другата част ще внесем предложения за промени. Няма да си позволим да направим предложения, които да изкарат бюджета на минус. Но не и да се стигне дотам дългът да стане до 10 млрд. Човек, когато дава, трябва да знае откъде ще го вземе. Казват, че има нараснал износ – да, износ на оръжие и на зърно”, каза още депутатът от ИТН.

По думите му от “Продължаваме промяната” гледат на депутатите като труженички от “Околовръстното”, с намерението си да преговарят с всеки отделен депутат от ИТН, а не с политическото ръководство.

Йорданов критикува и “Демократична България”, които са развявали знамена заедно с Корнелия Нинова пред парламента.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лек за високо кръвно налягане, болно сърце, кашлица и за изхвърляне на секрета от белите дробове
Next: Помните ли убитите сестри Белнейски: Какво се случва с почернената им майка 13 години след бруталното престъпление

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.