Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов хвърли бомба за Кирил Петков и една торба с картофи
  • Новини

Тошко Йорданов хвърли бомба за Кирил Петков и една торба с картофи

Иван Димитров Пешев юни 24, 2022
toshoitooroadanv.jpg

За премиера в НС има една торба картофи –ходи, избира и гледа да се пазари. Вчера или онзи ден министърът на финансисте каза колко били нараснали чуждестранните инвестиции, вземете и проверете – „Лукойл“ се е регистрирал в Холандия, вследствие на което са нараснали чуждестранните инвестиции.

Това заяви председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов на влизане в НС.

„Тези хора са изключителни лицемери. Знаем, че не им харесва, но ние ще говорим истините, те, ако ще да кажат, че сме се разбрали с партията на Макрон“, добави той.

Йорданов заяви още, че Слави Трифонов официално е заявил, че ИТН излиза от правителството много преди да се появи вота на ГЕРБ.

Той е категоричен, че ИТН не се коалира с ДПС и “Възраждане”, а изпълнява собствената си политика.

“Единственото, което правим, е да изпълняваме това, което говорим. По темата за РСМ го правим всеки ден. Независимо какво мислят останалите, не сме длъжни да изпълняваме желанията на “Продължаваме промяната” и ГЕРБ.

Ние сме против. Ако това се случи, ще бъде блестящо доказателство колко прави сме били ние и колко верни думи е казал Слави Трифонов. Всякакви тъпотии за коалиция между нас, ДПС и “Възраждане” могат да си ги наврат в кошчето”, коментира Тошко Йорданов.

Той уточни, че ИТН ще подкрепи актуализацията на бюджета в социалната му част.

“В другата част ще внесем предложения за промени. Няма да си позволим да направим предложения, които да изкарат бюджета на минус. Но не и да се стигне дотам дългът да стане до 10 млрд. Човек, когато дава, трябва да знае откъде ще го вземе. Казват, че има нараснал износ – да, износ на оръжие и на зърно”, каза още депутатът от ИТН.

По думите му от “Продължаваме промяната” гледат на депутатите като труженички от “Околовръстното”, с намерението си да преговарят с всеки отделен депутат от ИТН, а не с политическото ръководство.

Йорданов критикува и “Демократична България”, които са развявали знамена заедно с Корнелия Нинова пред парламента.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лек за високо кръвно налягане, болно сърце, кашлица и за изхвърляне на секрета от белите дробове
Next: Помните ли убитите сестри Белнейски: Какво се случва с почернената им майка 13 години след бруталното престъпление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.