Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия в Бургас преди минути. Млад мъж се самоуби с изстрел в главата на публично място
  • Новини

Трагедия в Бургас преди минути. Млад мъж се самоуби с изстрел в главата на публично място

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
buruasgasledoba.jpeg

Млад мъж се застреля в главата на бургаско стрелбище.

Инцидентът е станал този следобед.

26-годишният бургазлия влязъл в една от големите бази за професионална стрелба в града, наел си коридор, пистолет и с инструктор изстрелял няколко пълнителя.

След това обяснил, че иска още един курс и докато надзираващият служител на стрелбището отишъл за нови патрони, младежът опрял пистолета в челото си и се прострелял. Починал е на място.

На другите писти не е имало клиенти и никой не е видял ужасяващия инцидент. Видеозаписите от камерите на стрелбището са иззети от полицията, съобщи Флагман.

Установено е, че младият мъж е дошъл сам на стрелбището. Бил във видимо добро настроение, нищо не предвещавало, че може да посегне на живота си.


Още информаця по друг случай от днес:

Българин е арестуван за убийството на друг българин в САЩ.

Убитият в щата Оклахома българин Радослав Цветков сам се обадил на спешния телефон 911 и казал на властите, че бил наръган от неговия съквартирант, съобщава BG VOICE.

Те го намират малко след 3:30 ч. през нощта на 30 юни (сряда срещу четвъртък) във ферма на SE 1005th Avenue, южно от градчето Уилбъртън. 39-годишният мъж е откаран с медицински хеликоптер до най-близката болница McAlester Hospital където лекарите се борят за живота му, но безуспешно. Цветков умира от раните си в болницата.

Междувременно шерифските власти в Латимер Каунти откриват неговия съквартирант Георги Георгиев и го арестуват по обвинения, че не се е явил по-рано в съда за пътно нарушение. Без риск да се укрие, те имат време да направят нужните разследвания, разпити и огледи и по-късно в четвъртък добавят обвинение и за непреднамерено убийство от първа степен. 37-годишният Георгиев остава в ареста, а гаранцията му е определена на 500 хиляди долара.

Гаранцията на Георги Георгиев е определена на 500 000 долара

В ареста, роденият в Габрово, Георгиев отказвал да говори по религиозни причини, но пишел отговорите си на лист хартия. Предполага се, че така той се опитва да скрие българския си произход.

Възможно е обаче това да е в резултат и на психически отклонения. Преди няколко седмици майка му се свързала с българското посолство във Вашингтон и им казала, че няма връзка със сина си от известно време и смята, че той може да има психически проблеми.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия! Пиян без книжка уби жена край Хасково и направи немислимото
Next: Почина младият отец Илия Попов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.