Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия във велинградско село, 20-годишен е мъртъв, ученик е в болница
  • Новини

Трагедия във велинградско село, 20-годишен е мъртъв, ученик е в болница

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
drafiasfiasnoas.jpg

Малко след 21.00 часа в петък на кръстовище във велинградското село Драгиново
е станала катастрофа.

53-годишен велинградчанин с лек автомобил „Дачия“ отнел предимството на мотоциклет,
който обаче бил без светлини и регистрационни табели.

Водачът на мотора се оказал неправоспособен 15-годшен тийнейджър от село Драгиново,
а зад него се возел 20-годишен негов съселянин, който в резултат на удара е починал
на място.

 

Не изпускай тези оферти:

Непълнолетният мотоциклетист е транспортиран и настанен за лечение в МБАЛ „Велинград“.

Пробите на двамата водачи за употреба на наркотици и алкохол са отрицателни. На
местопроизшествието е извършен оглед, образувано е досъдебно производство.

Още криминални новини:

14-годишна присъда получи педофилът Милен Александров от Средец, който в продължение на 4 години правил оргия с жена си и 12-годишната им дъщеря. Това е решил днес Окръжният съд в Бургас, пише „Флагман“.

32-годишният мъж издевателствал над съпругата и детето им, често ги заплашвал и пребивал, ако упорстват или се съпротивляват срещу неговите извратени сексуални действия.

Припомняме, че по време на разследването на случая стана ясно, че развратните действия са извършвани многократно, пред очите на други две малолетни деца на семейството – малко момченце и момиченце, а Александър им казвал, че в това няма нищо нередно и били „игри за големи“, в които и се скоро щели да бъдат включени.

Показания срещу него е дала и съпругата му, която твърди, че многократно е била заплашвана и пребивана, ако откаже да участва в сексуалната гавра.

Доведоха с белезници в бургаския съд Милен, който правил секс оргия със съпругата си и малолетната си дъщеря

Престъплението ще бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като според обвинението, Александър е насилвал жена си и детето им в периода от неустановена дата през месец октомври 2017 г. до 17.06.2021 г.

Присъдата на Окръжен съд – Бургас може да бъде обжалвана или протестирана в 15-дневен срок пред Апелативен съд – Бургас.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха Лоренцо на Софка за общодържавно издирване
Next: 18-годишен надрусан с джип уби момиче на 22 години пред Практикер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.