Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Трагедия във Враца: 25-г. младеж почина навръх Коледа, семейството обвинява…
  • Без категория

Трагедия във Враца: 25-г. младеж почина навръх Коледа, семейството обвинява…

Иван Димитров Пешев декември 27, 2024
Screenshot_16

Истинска трагедия разтърси Враца на Коледа, след като 25-годишен младеж издъхна пред очите на своите близки в спешното отделение на Първа частна многопрофилна болница в града, съобщи bulnews.

Семейството обвинява дежурната лекарка в бездействие, което е довело до трагичния изход.

Драмата започва в полунощ
Случката се разиграла малко след полунощ, когато младежът получил остра болка в гърдите, докато бил с приятели навън. Придружаван от тях, той потърсил помощ в спешното отделение на врачанската болница. Вместо да бъде приет там, му било предложено да се премести в Първа частна болница поради „по-добра апаратура“.

Със силни болки и подкрепян от приятелите си, младежът трябвало да измине пеша разстоянието до другото лечебно заведение. Там бил приет, но според близките му не получил адекватно лечение. Въпреки очевидното му прединфарктно състояние, му била направена само електрокардиограма.

Бездействие пред очите на семейството
Около половин час след като младежът започнал да търси помощ, в 1:05 часа той се строполил на пода и издъхнал. Близките, които били с него по време на трагичната случка, твърдят, че дежурната лекарка не е предприела никакви опити за реанимация, като сърдечен масаж или използване на апаратура.

Семейството търси справедливост
Семейството на починалия е категорично, че лекарски грешки и пропуски са довели до ненавременната смърт на младия мъж. Те настояват, че случаят не трябва да бъде потулван, за да не се повтарят подобни трагедии.

„Не може млади животи да се губят заради бездействие или небрежност,“ коментираха близките на починалия.

Отговорът на болницата
Д-р Антонио Георгиев, собственик на Първа частна многопрофилна болница във Враца, потвърди, че пациентът е получил масивен инфаркт, но отказа да предостави допълнителна информация, като прекъсна разговора с репортера.

Без обяснение за трагичния край
Роднините на младежа твърдят, че той е бил напълно здрав и нямат обяснение за внезапния трагичен край. Според тях, единственото, което изпил във вечерта на трагедията, е била чаша вино.

Трагедията хвърля тежка сянка върху празничния ден на едно семейство и поражда въпроси за нивото на спешната медицинска помощ. Семейството настоява за справедливост, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.

Призив за действия
Тази трагедия е напомняне за необходимостта от качествена медицинска помощ и адекватна реакция в критични ситуации. Надяваме се случаят да бъде обективно разследван, за да се открие истината и да се предотвратят бъдещи трагедии.

Continue Reading

Previous: МОЯТА СЪСЕДКА МЕ ПОМОЛИ ДА ПРЕКЪСНА СЕМЕЙНАТА Й ВЕЧЕРЯ — НАПРАВИХ КАКВОТО ПОИСКА, НО НЕ БЯХ ПОДГОТВЕН ЗА ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ СЛЕД ТОВА
Next: МИЛИОНЕР СЕ ПОДИГРАВА НА БЕДНА ЖЕНА С 3 ДЕЦА В БИЗНЕС КЛАСА, ДОКАТО ПИЛОТЪТ НЕ ГО ПРЕКЪСВА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.