Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия след труса: Мъртво е цялото семейство на култов актьор от турските сериали
  • Новини

Трагедия след труса: Мъртво е цялото семейство на култов актьор от турските сериали

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
atakstaisdoaskdasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Адът, който слезе на земята в Турция последните дни и остави без дом стотици, взе хиляди жертви, като показа на всички, че пред природните стихии и смъртта сме безпомощни.

Безпомощен се оказа и Угур Аслан, един от култовите актьори в турските сериали, който преди дни призова за помощ за намирането на брат му и цялото семейство, които бяха в неизвестност. Днес се разбра, че всички те са загинали затрупани под развалините от земетресението в град Хатай, пишат турските медии.

 

“Смятаме, че семейството ни е изгубено“ пише в поста си актьорът.

Брат ми, снахата и племенниците са в неизвестност, вероятно са под развалините. Моля ви, помогнете да ги открием. Чувстваме се много зле. Казват, че продължават спасителните работи, но ние изгубихме надежда“, написа още той в социалните медии.

Угур Аслан публикува и видео послание, в което се казва:

“Много трудно се свързваме с близките си. Те разказаха, че някои от хората са спасили със собствени усилия, себе си и близките. Ситуацията е много тежка. Опитахме се да доставим одеяла и храна чрез връзките, които установихме. Колегата Полат Ягджъ искаше да осигури храна за хората, да организира полева кухня.

В Хатай има сериозна нужда от помощ. Моля, подкрепете ни.

Не намирам думи, с които да изкажа трагичността на положението. Преживявам много труден период. Това е изпитание за всички нас.

Валията на Хатай /областен управител/ обяви, че имат проблеми. Единственото ни желание е да задействат по-бързо спасителните работи. Поне да спасим оцелелите…  Надявам се, че всички ще преминем успешно през това сериозно изпитание“.

Угур Аслан е сред любимите актьори на феновете на турските сериали.

Родом от Хатай, в момента изпълнява ролята на полицейския комисар Ерен в култовия тв сериал „Присъда“ /Yargi/, който е с най-висок рейтинг. У нас е известен с ролите си в „Черна любов“, „Черно-бяла любов“, „Ямата“.

Съпругата на Угур Аслан е Сема Ергенекон, най-известната сценаристка в Турция, автор на култовите сериали прославени и в чужбина – „Перла“, „Завръщане“, „Черна роза“, „Черни пари, любов“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-черната вест дойде! Почина жената, пребита от мъжа си в Пловдив. Ето го и него
Next: Скръбна вест! Внезапно почина легенда в българския спорт и осемкратна шампионка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.