Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия: Черно море погълна младежи, снимали стихията от…
  • Новини

Трагедия: Черно море погълна младежи, снимали стихията от…

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
sdfglfdlkhkfghlkrtklhrth.png

Огромни вълни се образуваха заради бурята в Черно море. Двама гимназисти, които искаха да се снимат на вълнолома в Трабзон, в Североизточна Турция, бяха повлечени от внезапно придошлите вълни.

Инцидентът е станал вчера по обяд до плажа Бешикдюзю. Според получената информация учениците Емир Берке Ашък и Угуркан Коркмаз, са дошли на пристанището, за да снимат екстремните вълни.

По сигнал на местопроизшествието са пристигнали спасителни екипи от Командването на бреговата охрана на Източното Черноморие, екипи на морска полиция и АФАД, които са започнали издирвателни действия.

Вторият ден от издирването започна отново в ранните зори днес, но протича трудно заради метеорологичните условия.

Издирването се извършва от екип от 40 души. Водолази претърсват щателно района.

Във вторник стана ясно, че последно двамата гимназисти са заснети случайно в края на вълнолома, с камера на мобилен телефон от гражданин от отсрещна сграда. Във видеото се виждат гимназистите, застанали в подножието на пилон с флаг на пристанището, където вълните са силни.

Обилни валежи, бури и резки пориви на вятъра обхванаха множество турски провинции тези дни, като се започне от северозападното крайбрежие и Истанбул, до Измир на запад, северните провинции Кастамону и Самсун и чак до пристанище Искендерун в окръг Хатай на юг.

Улици и сгради бяха наводнени в Измир в неделя, след като морето се надигна и проби крайбрежните диги след буря, съобщиха местните медии.

Усилията за евакуация от наводнените апартаменти, работни места и магазини в крайбрежния квартал Конак продължиха през нощта, съобщи Анадолската агенция (АА).

Екипите на Генералната дирекция на водоснабдяването и канализацията на Измир (IZSU) продължиха с усилията за евакуация и почистване с помощта на канализационни камиони в наводнени апартаменти, работни места и магазини в крайбрежните райони се казва в съобщението.

Генералната дирекция по метеорология на Турция издаде предупреждения за лошо време за голяма част от 81 провинции на страната за тези дни.

Крайбрежието на най-голямото средиземноморско пристанище в Турция, Искендерун в окръг Хатай, пропадна с метър след земетресението на 6 февруари. Поради обилните валежи тези дни много пътища, крайбрежни паркове и редица сгради бяха наводнени.

Проливният дъжд и силен вятър буквално парализира живота в града. Много граждани останали блокирани от наводненията, зяха спасени с помощта на тежка техника, съобщиха от АА.

Стотици жилища и работни места в приземните етажи на сградите са наводнени, а някои превозни средства са блокирани и изоставени по пътищата.

Службата за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД), пожарната и общинските екипи започнаха работа, след като бяха изпратени в наводнените райони.

АФАД съобщи в социалните медии, че 198 граждани са били спасени от неблагоприятното време в 16 различни провинции като част от техните усилия.

Освен това се казва, че един човек е загубил живота си, след като е бил затиснат под развалините поради срутване на конструкция в сграда в Ерфелек в Синоп поради бурята.

В централната провинция Коня един гражданин загуби живота си, докато се опитваше да се предпази от проливен дъжд, като влезе в плевня. Четирима други граждани бяха ранени като част от същия инцидент и изпратени в болница, съобщи АФАД.

По същия начин дъждът и силният вятър причиниха хаос в редица квартали на черноморския окръг Кастамону. Гигантски вълни достигаха до 5 метра височина в района на Абана, тъй като вятърът духаше със скорост от 50 км/ч на някои места.

Вълните пробиха стената на крайбрежна магистрала Хаджъвели, създавайки наводнения на пътя.

Бурята беше ефективна и в района Ербаа в централната провинция Токат. Покривът на двуетажната къща на ул. „Алемдар“ в кв. „Осман гази“ е отнесен от силен вятър.

Междувременно, поради буря, възникнала в резултат на продължаващия дъжд, товарен кораб е заседнал край брега в черноморската провинция Артвин.

„Вчера около 10 сутринта сухотоварен кораб в района заседна край бреговете на Артвин-Хопа поради силната буря в Черно море. От общо 13 членове на екипажа на кораба, шестима членове на екипажа бяха спасени, докато спасителни усилията за седем други членове на екипажа са в ход“, се казва в изявление на АФАД.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сaмo зa минутa пpoчeтeтe, cтpувa cи: Щe ви oтвopи oчитe зa цял живoт!
Next: Дете се бори за живота си в Пирогов, след като майка му го удари с чаша по главата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.