Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагична развръзка: Откриха мъртва Никола! Още за мистерията
  • Новини

Трагична развръзка: Откриха мъртва Никола! Още за мистерията

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
nnniasnasknkasna.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър Полиция в Ланкашир

Полицията в Ланкашир намери тялото на мистериозно изчезналата преди около три седмици Никола Бюли във водите на река Уайър, съобщи Би Би Си, като отбеляза, че полицията все още не е идентифицирала окончателно „находката“. За последно 45-годишната Бюли бе видяна да разхожда кучето си край реката в Сейнт Майкълс на Уайър в Ланкашир.

Телефонът й е намерен на пейка до водния басейн. От тогава следите й се губят, а полицейски инспектори коментираха, че са изправени пред изключително необичаен случай, предаде OFFnews.bg.

Партньорът на Никола Пол Анел разказва за болката на семейството след намирането на тялото.

Полицията продължава да определя смъртта на жената за „необяснима“. Бившият главен суперинтендант на полицията на Ланкашир Боб Истууд защити разследването на силите на реда от нарастващия брой критики.

Запитан как е възможно тялото да бъде намерено на една миля от последното известно местонахождение на Бюли чак сега, въпреки мащабното претърсване на реката, той обясни, че реката е пълноводна и бързо течаща. Тази констатация влиза в драстично противоречие с предишното мнение на полицията, че тялото би трябвало да е в непосредствена близост до пейката с телефона.

„Начинът, по който приливът идва и се отдръпва… възможно е тялото да е потъвало и изплувало и в крайна сметка да е било предадено от водата. „Да скочи… и автоматично да приемеш, че тялото е било там през цялото време, е твърде лекомислено“, казва обаче Истууд.

Той заяви, че старши инспектор Ребека Смит, старши разследващ полицай по случая, е била подложена на женомразки обиди по време на триседмичното издирване, което привлече вниманието на цялата страна. Истууд обвини „така наречените специалисти“, че са се наложили над разследването и семейството на Никола Бюли и че те „подхранват маниите на много хора“.

Бюли работи като ипотечен консултант. Тя е видяна за последен път на 27 януари да разхожда своя спрингер шпаньол Уилоу, след като е оставила двете си дъщери на 6 и 9 г. на училище. Животното е намерено скоро след това заедно с телефона ѝ на пейка край стръмен речен бряг.

Тялото е било на около километър от мястото, където е била видяна за последен път, в малкото селце Сейнт Майкълс на Уайър. Предполага се, че двама души, разхождащи кучетата си край реката, са забелязали трупа и са се обадили в полицията.

Издирването предизвика огромен интерес, много хора посетиха и снимаха района, а в социалните мрежи се разпространиха множество спекулации и различни несериозни теории. Всичко това накара полицията да ограничи периметъра. Един инфлуенсър беше задържан и глобен, след като публикува, че е бил в „задните градини на хората през нощта“, други двама също бяха арестувани заради злонамерени съобщения до енорийските съветници по случая.

Разследването на полицията на Ланкашир доби изключителна популярност и заради разкритията за борбата на Бюли с менопаузата и алкохола. Семейството й реагира, че е наясно със стратегията на полицията да разкрива пикантни подробности, тъй като „има хора, които спекулират и заплашват да продават истории за нея“.

Загриженост за изявленията на полицията изразиха премиерът Риши Сунак, лидерът на общините Пени Мордаунт и вътрешният министър Суела Браверман.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълният съновник на Баба Ванга: Разтълкувайте сънищата си по най-правилния начин
Next: Спешно е за Георги на 14 г. от Варна. Майка му: Всичко почна от една лека температура и умора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.