Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тройно убийство в Пиринско, ликвидираха лихвар №1 с 48 куршума от Калашников
  • Новини

Тройно убийство в Пиринско, ликвидираха лихвар №1 с 48 куршума от Калашников

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
priraisniasinas.jpg

В една юлска сутрин жители на село Баня, община Разлог, тръгват на работа и виждат излязъл от пътя джип край местния краварник. Хората решават, че е станала катастрофа и звънят в полицията, пише „Труд“.

Пристигналите на място униформени намират на предните седалки двама мъже, надупчени от куршуми и жена, която бере душа на задната.

Полицаите са местни и веднага познават една от жертвите – лихварят бизнесмен Васил Донев – Доневио. Прякорът му произлиза от диалектния израз, означаващ сина на Донев – Доневио син, характерен за западнобългарските говори в Пиринско, Шоплука и Врачанско.

На 3 юли 2012 г. както всяка сутрин Доневио тръгва по бизнесделата си около 7.30 ч. Той е с бодигарда си и трябва да закара двама работници от краварника си край село Баня на друг обект, след това има уговорени срещи. Килърите знаят навиците му и го причакват, скрити в близката горичка до пътя. Куршумите засвистяват изневиделица, стрелците са двама, ще установи по-късно експертиза.

Не изпускай тези оферти:

Васил Донев загива на място, както и возещия се до него гард Бинко Робов – Бината. Работничката Емине Кьосова, която се вози в джипа му „Мицубиши Паджеро“ е тежко ранена със 7 куршума.

Тя е откарана в болница, където след два дни издъхва. Жената била на задната седалка до съпруга й Мирослав Кьосов (50 г.).

Съпругът й има невероятен късмет, изстрелите само го одраскват по ръката. Според експертизата е гърмяно с два автомата „Калашников” – десантен 5,45-милиметров и обикновен 7,62-милиметров.

В Доневио и Бината са открити общо 48 куршума. На мястото са намерени и над 30 патрона, които килърите изхвърлили или просто загубили при бързането да изчезнат от пътя между Банско и село Баня, който никак не е безлюден.

Криминалисти са категорични, че убийците са професионалисти и Донев е бил „поръчан“. Това автоматично отхвърля версията голям длъжник лично да е убил лихваря. Дребните длъжници също се отхвърлят като поръчители, защото едва ли някой от тях е имал пари да плати на професионални убийци.

Два месеца преди убийството Васил Донев е арестуван в къщата му в село Баня при акция на ГДБОП по сигнали за изнудване и лихварство. Запис на заповеди за десетки хиляди левове за незаконно кредитиране са открити по време на акцията. 120 души са проверени за алиби в деня на разстрела, но разследването зацикля.

Вниманието на криминалистите се насочва към други известни крими герои в района, с които жертвата е имала отношения. Доневио е сочен за дясната ръка на братята Иван и Йордан Е. от Банско, известни като Гипсовете.

Няколко месеца преди разстрела обаче Доневио се скарва с тях и решава да започне собствен бизнес.

По неофициална информация Гипсовете му дължали половин милион лева и Доневио ги дал на съдия изпълнител, който запорирал банковите им сметки.

Единият от братята – Иван Е. е арестуван на 31 май в Италия в рамките на международната операция „Кокаинови крале“. След италианското разследване обаче той не получи присъда и е пуснат на свобода. За деня на убийството на Доневио обаче братята имат желязно алиби. Единият е в затвора в Италия, другият е със семейството си извън Банско.

Заради случващото се с братята Доневио остава сам и се изцяло се вживява като бос на мафията в Банско. Това дразни хората на Гипсовете, но едва ли те са поръчали жертвата, смятат разследващи. Сред местните започва да се шушука, че Доневио е натопил Иван Е. на полицията и затова е бил ликвидиран.

Криминалистите работят и по версията, че Васил Донев е поръчан от крупен длъжник. Има и заподозрян – благоевградският убиец Венцислав Гаврилов – Гаве, който по това време заминава за Северна Италия. Мъжът взел голяма сума пари от застреляния лихвар, защото задлъжнял покрай делото за убийството на Кирил Ангелов – Ушко, за което по-късно е осъден на 10 години затвор.

Говори се, че по време на разследването Гаве решил да подкупва съдиите и да се измъкне, затова взел от Доневио шестцифрена сума с голяма лихва.

Въпреки това присъдата му беше потвърдена на всички инстанции и затова Гаве изчезнал от България. Тази версия също не намери потвърждение. След убийството разследващите провериха и няколко ресторантьори от Банско, Разлог и Баня, които са били чести клиенти на лихваря, но така и не откриха нито поръчителя, нито килърите.

Вдовицата загуби дело

Наследниците делят имуществото му с години

Веднага след смъртта на Доневио започват съдебни делби за наследството, които се точат с години.

Най-големият син Валентин осъди брат си и сестра си Васил и Мария да му платят близо 16 000 лв. Освен имоти четирите деца наследиха и кредит от 400 000 лв. на баща им, който бил обезпечен с ипотека. След убийството му големият му син Валентин сам е погасявал месечните вноски към банката. Той осъди на два пъти брат си и сестра си да му платят техния дял от погасяването на заема.

Вдовицата на Васил Донев Ивелина Андонова загуби делото за наследствения дял във фирмата „Вайк-2005” ООД, което заведе в Окръжен съд – Благоевград срещу бизнес ортаци на покойния й мъж, сред които са и братята Гипсове.

Тя искаше да бъдат изплатени на децата й 83 750 лв., колкото е равностойността на 12,5 идеални части от капитала на дружеството, притежавано от Васил Донев до смъртта му.

Адвокатът на ответниците оспори исковата претенция с мотива, че наследствените идеални части на децата са изцяло изплатени. Това е станало по силата на договор за покупко-продажба от 28 декември 2012 г., съгласно който 125 дружествени дяла на Васил Донев са били изкупени за 25 260 лв.

За прехвърлянето е дадено разрешение от Районен съд – Разлог, като общата продажна цена е била разпределена между четирите деца на Доневио.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Навръх 6 септември Слави разкри най-съкровените си тайни и заговори за смъртта си! Ето истината за Доган
Next: Сeгa щe ви cпoдeля кaк уcпях дa изкapaм cлузтa oт бeлитe дpoбoвe нa дeтeтo ми caмo c eдин кoмпpec – бaбинa peцeптa, нo дeйcтвa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.