Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ТРУС! БСП се разпада: Коалицията е пред невиждана катастрофа преди изборите
  • Новини

ТРУС! БСП се разпада: Коалицията е пред невиждана катастрофа преди изборите

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
kastkaspbpsab.jpg

БСП за България се разпада. Коалицията е пред катастрофа броени месеци преди поредните предсрочни парламентарни избори, алармираха пред Lupa.bg социалисти след снощен трус, предизвикан от една от най-важните фракции в съюза – „Екогласност“.

Късно вечерта в сряда лидерът й и бивш депутат от червената група Емил Георгиев написа уж отворено писмо за действията на шефката на БСП Корнелия Нинова и началника на кабинета й Калоян Методиев, докато бе икономически министър по отношение на казуса с ръководството на КЗП. А след това го изтри.

Председателят на държавния орган Иван Френкев, назначен от нея, изригна по-рано с обвинения, че новото ръководство във ведомството (на служебния премиер Гълъб Донев – б.р.) е започнало чистка в Комисията, както и политически натиск.

Георгиев обаче снощи разкри, че всъщност такива прийоми ползвал самият Френкев под давлението на тандема Нинова-Методиев, както и че когато негови сподвижници били уволнени от КЗП, „Позитано“ 20 не казало и гък. Освен това твърди, че бившата вицепремиерка и любимият й политолог назначавали техни хора на позиции, които не изисквали конкурси.

Не е ясно защо агентът на бившата ДС под псевдонима „Станислав“ реши да скрие писмото си, но будни бесепари успяха да го щракнат навреме. И предвиждат тотално разместване в коалицията не само заради „Екогласност“, която е дългогодишен партньор на Столетницата, но и заради АБВ. Партията на Георги Първанов и Румен Петков прави от няколко седмици остър завой към президента Румен Радев и към евентуална нова лява коалиция под марката „Прогрес“.

В „БСП за България“, освен посочените две, членуват комунистите, Нова зора на Минчо Минчев, Политически клуб „Тракия“, Движение на непартйните кандидати, Съюз за Отечеството, „Българска пролет“ и Движение за социален хуманизъм. Там бе и „Нормална държава“ (нерегистрирана в съда – б.р.) на Георги Кадиев, но той предприе развод с Нинова.

Любопитната подробност е, че Георгиев бе предлаган за шеф на КЗП, а в последния състав на НС влезе депутат тъкмо на мястото на Нинова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов ад на АМ Тракия! Жена и детенце загинаха в ужасяваща катастрофа
Next: Спортът е неутешим! България загуби един от най-големите си треньори в историята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.