Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трясък и сирени. Колите са на салата. Пожарникари са в потрес от меле край Русе
  • Новини

Трясък и сирени. Колите са на салата. Пожарникари са в потрес от меле край Русе

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
trqrarkaskrkas.jpg

Тежка катастрофа с жертва затвори тази сутрин пътя Русе-Силистра. Инцидентът е станал минути след 4 часа в участъка преди КТМ към първия разклон за Мартен.

Микробус с пловдивска регистрация, в който са пътували двама мъже и една жена от Силистренско, се е движил в посока Силистра. Той се е ударил в спрял за почивка турски тир.

При сблъсъка на място е загинала жената, а 21-годишният водач е откаран в болница с травма на главата. Третият пътник – на 35 г., е с охлузвания и е отказал да бъде транспортиран за преглед.

Ударът е бил толкова жесток, че част от микробуса е влязъл под тира. Предполага се, че водачът на буса е заспал, тъй като преди инцидента е пътувал много часове. Пробите за алкохол и наркотици са отрицателни.

Не изпускай тези оферти:

Заради катастрофата пътят от Русе към Силистра е затворен и е въведен обходен маршрут през Николово.

Още криминални новини:

Арестант избяга от полицията в Оряхово. Избягалият е турски тираджия. Той е върнат у нас от румънските граничари заради това, че е превозвал мигранти, разказват от bTV.

Случаят е от 22 часа снощи, а арестантът е бил държан в полицейското управление в града, коeто е много добре охранявано.

Преди няколко дни камион с турска регистрация преминава контролно-пропускателния пункт при Оряхово, качва се на ферибота и преминава до Румъния.

В румънския град Бекет граничните полицаи започват щателна проверка камиона. По информация на медиите, цялото ремарке е било пълно с мигранти. Но по информация на bTV в камиона е бил укрит само един сирийски бежанец на 18 години.

Според правилата за действие камионът заедно с шофьора са върнати обратно на българска територия. Нашите гранични полицаи го предават на полицейското управление в Оряхово.

Една от версиите е, че снощи на мъжът му е станало лошо или поне той така е твърдял, след което е поискал лекарства и да отиде до тоалетната.

Вратата на помещението се отключва от полицаите, но едрият мъж изблъсква полицая и успява да избяга.

Все още няма официална информация за това как точно мъжът е избягал. Той е задържан от служителите на реда още снощи.

Още инциденти:

Тежка катастрофа затвори преди час пътя между Видин и Монтана край село Славотин. Движението е отбито по обходен маршрут, съобщи Едуард Ненков, който е бил в автомобилната колона:

„След Славотин главният път е затворен поради тежка катастрофа. Бях в колоната, полиция каза, че пътят ще е затворен в близките три-четири часа. Казаха, че автомобил след завоя при Славотин се е забил в дърво… казаха, че има 6 линейки…“

От ОД на МВР в Монтана съобщиха за Радио Видин, че няма загинали. Тежката катастрофа е станала тази сутрин в участъка до селата Д-р Йосифово и Славотин.

Микробусът, в който са пътували водачът, пътник и две деца на 18 и 17- годишна възраст, се е ударил в крайпътно дърво, при което водачът е получил комоцио, а едно от децата е със счупена бедрена кост. Те са откарани в болницата в Монтана.

Движението е пренасочено по обходен маршрут.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин не е на себе си. Кадиров заби нож в гърба на руския президент
Next: Проф.Константинов разтресе България! Ще има коалиция ГЕРБ – ПП

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.