Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тук се крият едни от най-големите тайни и съкровища на Родопите
  • Новини

Тук се крият едни от най-големите тайни и съкровища на Родопите

Иван Димитров Пешев юни 23, 2023
asyasysayqqrqwrttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

​Несъмнено Родопите крият тайни, които може би никога няма да бъдат разкрити. Местности, гробници, пещери и какви ли не други тайнствени и мистични места, които предизвикват редица въпроси. Несъмнено обаче най-голямата загадка, която мистичната Родопа планина крие са многобройните ниши, издълбани винаги в най-непристъпната част на скалите.

Хипотезите относно това, за какво се използвали скалните ниши от предците ни са много. Според някои изследователи скалните ниши били използвани от предците ни, за да положат там прахта на умрелите. Това обаче предполага останките да са били поставяни в керамични съдове, но артефакти от такива до днес не са открити, което кара мнозина да смятат, че не това е причината за изсичането на тези ниши.

Друга хипотеза допуска, че скалните ниши били част от посветителните обреди, задължителни за всеки младеж, който става мъж. С изсичането на нишата в непристъпната скала възмъжелият юнак показва смелост и ловкост, които са неизменна част от нрава на всеки един от древните ни предци, представители на мъжкия пол.

Една след друга хипотезите стават все по-интересни. Поредната хипотеза гласи, че чрез скалните ниши предците ни си предавали важни информация, свързана с добива на злато в древни времена. Според изследователите, които поддържат тази теза, в миналото златодобивът се смятал за свещено дело, златото се давало на боговете, а добиването на ценния и до днес метал не се извършвало от кого да е.

 

Златодобивът се осъществявал само от затворена група хора, а познанието не трябвало да достига до обикновения човек. Именно поради тази причина, според изследователите, древните ни предци използвали дълбаноето на ниши за предаване на свещената информация.

Интересен е също така фактът, че скалните ниши били издълбавани така, че да устоят на атмосферните условия за дълъг период от време. Стените на скалните ниши са полирани, така че да не се задържа вода в грапавините, което би могло да ускори и улесни процесите на ерозия в скалите. Също така се наблюдава, че нишите били издълбавани под скална козира. Там, където тя не била естествено налична, древните ни предци сами я издялвали.

Без съмнение обаче първият въпрос, който човек си задава, виждайки скалните ниши е „Как са успели предците ни да издълбаят тези ниши на толкова непристъпни места?“. Правени са опити като алпинисти се спускали с обезопасителни въжета от скали, в които са изсечени ниши. Достигали до нивото на нишите, но поради това, че точно на тези места скалата е изключително стръмна до нишите не може да се достигне.

Едно интересно предание гласи, че някога Родопите били обитавани от митично същество – великан, яздещ кон. Според най-възрастните местни жители, точно там, където стъпвали копитата на коня, оставили отпечатъци, които днес са известни като тези скални ниши.

Многобройните скални ниши, намиращи се в Родопите и до днес си остават загадка, която не може да бъде разгадана. Те само още повече допринасят за магичността на Родопа и доказват, че тя е една планина, която крие дълбоки тайни.

Многобройните предположения за скалните ниши също така са още едно доказтелство, че тя е една величествена планина, обитавана от най-дълбока древност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В това българско село се е случило нещо наистина мистериозно
Next: Ето как лесно проверявам дали в градината има кърлежи: Веднага разбираш дали е безопасно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.