Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тук се случват едни от най-големите чудеса: Ето къде се намира в Родопите
  • Новини

Тук се случват едни от най-големите чудеса: Ето къде се намира в Родопите

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
skqidasikwkwiwiww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Има такова сакрално място у нас, което е врата към космоса

Чудното място е разположено между два хълма в Родопа планина. Интересно насечените скали край едно от най-красивите селца в Родопите винаги привличат любители на мистерии и на духовното единение с Бог. Те се намират в село Ситово и скалният масив е известен под името Щутгард. Местните обаче го наричат Щута града.

Според местен краевед в превод името му означава „Бог Вишният, дал живот на хората”. То се съдържа и в думата българи-„благите арийци”. И въобще „българин” не е народност, а степен на посвещение, която дава възможност на посветеният да се възражда от собствената си пепел, подобно на птицата феникс.

Затова и ние се възраждаме от нищото и събаряме цели империи. Именно в тези камъни над Ситово е вложено цялата концепция на Сътворението. Поради тази причина скалният комплекс Щутград или Щудград ревниво е пазен девствен през хилядолетията. Това е мястото, където Бог не просто е сътворил хората, а им е дал и живот.

Затова през епохите не се обожествявал самия камък , а Божията сила, вложена в него.

Скалният масив над село Ситово е свидетелство за единия Бог, който дава живот, твърдят не само местните жители, но и много учени.

Щутград като светилище няма онази крещяща известност на останалите светилища от другите части на Родопа планина, но неговите форми са притаени между видимото и невидимото. Смирени, които като че не смеят да смутят божествената цялост на камъка. Тук хармонията не е нарушена и е близо до тази от древността.

Предполага се, че преди 5-6 хилядолетия в района са живели траки, по-късно римляни, които са секли монети.

Светилището Щутград, съставено от две скали, Слънчев и Лунен хълм, са едни от най-силните енергийни точки на земята и траките са знаели това. Жреците са се възползвали от неземната енергия, за да влизат в контакт с висши същества и да получават информация от вселенския разум.

Върху скалният масив има няколко знака, приличащи на руни, вероятно от тракийско пиктографско писмо, разкриха учените.

Точно срещу Щутград, само на километър от тракийското светилище, се намира Ситовския надпис. Той също е доказано на 5-6 хиляди години, но още не се знае със сигурност какво пише на него.

„На познавачите на окултното е известно, че това място е отворена врата към космоса. Тук се медитира по-лесно и се навлиза в други пространства”, уверяват езотериците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Англичани луднаха по тези места в България: Масово купуват къщи до тях
Next: Поливам с това и забравям за плевелите в градината през цялото лято

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.