Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Туристи предупреждават за известен гръцки ресторант, в който могат да ви таксуват стотици за едно нищо
  • Новини

Туристи предупреждават за известен гръцки ресторант, в който могат да ви таксуват стотици за едно нищо

Иван Димитров Пешев юли 11, 2023
turqwurisoqworwkrw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лятото е във вихъра, което означава, че туристите се подготвят да прекарат дългоочакваната си почивка на слънце.

Въпреки това туристи, които ще заминат това лято, са предупредени за известен гръцки ресторант, обвинен в налагането на прекомерно високи цени за това, което някои наричат „снаксове“.

DK Oyster в Миконос, Гърция, се сблъсква с редица оплаквания от възмутени туристи, които твърдят, че са били таксувани прекалено скъпо за своите ястия и напитки.

И въпреки че стридовия бар се хвали с „най-луксозното изживяване“, няколко души са преживели шока на живота си, когато са получили сметката.

От двойка младоженци, които твърдят, че са били таксувани по 25 паунда за стрида, до двойка, която е платила почти 700 паунда за напитки, предястия и салата – някои клиенти казват, че се чувстват измамени, обясняват от Дейли Мейл.

Една разгневена двойка алармира, че е получила непосилна сметка за „бърза закуска“ и няколко напитки.

Алекс и Линдзи Брин от Торонто, Канада, е трябвало да се забавляват по време на медения си месец в Миконос, Гърция, през май миналата година.

Скоро обаче двойката, и двамата на 31 години, изживява кошмар, когато DK Oyster им начислява почти 400 евро за бира, коктейл и дузина стриди. Бринс твърдят, че персоналът на ресторанта не им е дал меню с цените на напитките, преди да ги шокира с астрономическата сума.

Те също така обвиняват ресторанта, че ги е отвел в задната стая, за да платят, вместо да им представи сметката на масата.

А когато попитали персонала за разбивка, им бил показан компютърен екран, на който всичко било на гръцки език.

Линдзи каза: „Отидохме в бара за стриди, за да хапнем и пийнем. Веднага ни попитаха: „Искате ли стриди?“. Бяха много самонадеяни. Ние казахме „да“ и той каза: „Дузина?“, така че ние казахме „да“, защото дузина е типична поръчка. Съпругът ми поръча бира, а аз поисках коктейлно меню и той се върна с бирата.

Трябваше отново да поискам коктейлно меню и той започна да изрежда различни видове алкохол като водка и джин, но аз помолих за меню. Не знаех защо е толкова трудно да видя какво има.
Когато най-накрая получила коктейлното меню, то не било нищо повече от ламинирано парче хартия с видовете алкохол, които продават.

Тя поискала „Аперол Шприц“, който бил сервиран с „комично голям“ размер, а след като приключили с поръчката си, били принуждавани да поръчат крачета от раци и десерти.

„Когато приключихме със стридите, той се опита да ни накара да си вземем крачета от раци и слава Богу, че не го направихме.“
„Казахме не, искахме само да напнем набързо и питие“.

Тя разказа, че при посещението си в тоалетната съпругът ѝ попаднал на меню, което включвало цени, и добави: „Съпругът ми отиде до тоалетната и когато се върна, каза, че му се е сторило, че е видял вътре меню, в което пише, че цената на стридата е 29 евро, а аз казах, че няма как.
Вече бяхме изяли стридите и си помислихме: „О, Боже, в какво ще се забъркаме с тази сметка?“.

„Когато бяхме готови да си тръгваме, отидох до тоалетната, а те накараха съпруга ми да отиде в задната стая, за да плати, което е съмнително.

Дадоха му сметката, която беше над 400 евро. Той беше шокиран и помоли за обяснение. Имаха компютърен екран, който обърнаха към него и всичко беше на гръцки, но ние не говорим гръцки. Той усети, че не са нервни и не искаше да изпада в лоша ситуация, така че в крайна сметка я плати.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял Пловдив ръкопляска на младо момче заради постъпката му
Next: Купувам ги от ветеринарната аптека, но действието им е веднъж! Имам за сухожилия, за разширени вени и почти за всичко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.