Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Туристите по Черноморието пропищяха, ето как ги скубят двойно
  • Новини

Туристите по Черноморието пропищяха, ето как ги скубят двойно

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
ttewtewrewrsbsb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Създателят на некомерсиалния проект „Ние, потребителите“ Габриела Руменова продължава да ни показва нелоялни практики по родното море.

Вижте какво разкрива във Фейсбук популярната българка:

Споделено ползване на плажни принадлежности

Няма да е изненада, ако хора започнат да се свързват в социалните мрежи, за да наемат заедно чадъри, шезлонги, барбарони и плажни масички и да ги заплащат заедно.

Все още има места, където шезлонгите и чадърите могат да бъдат наети само в комплект.

Някъде задължително по два шезлонга с малък чадър или четири – с по-голям.

Добрата новина е, че се намират и варианти за наемане на аксесоари в нужната според случая комбинация.

И все пак: отдаването на чадъри и шезлонги задължително само в комплект е нелоялна търговска практика!

Вие имате право да изберете какви аксесоари да наемете и по колко на брой!

Затова е важно да се информираме предварително за условията.

Вижте още във видеото

Агенция БЛИЦ потърси Руменова за коментар по горещата тема и ето какво заяви тя пред медията ни:

„И през този сезон на много места продължава да се среща по плажовете нелоялната практика чадърите и шезлонгите да се отдават задължително в комплект. Така потребителите не могат да си вземат само чадър или пък чадър с един или три шезлонга.

Задължително шезлонгите трябва да са два или четири и с чадър. Къде на шега, къде не, с намигане създателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ казва във видео, че може би не е далеч времето на споделеното ползване на плажни принадлежности.

Няма да е изненада, ако хора започнат да се свързват в социалните мрежи, за да наемат заедно чадъри, шезлонги, барбарони и плажни масички и да ги заплащат заедно. Все още има места, където шезлонгите и чадърите могат да бъдат наети само в комплект. Някъде задължително по два шезлонга с малък чадър или четири – с по-голям.

Добрата новина е, че се намират и варианти за наемане на аксесоари в нужната според случая комбинация. Тя припомня, че отдаването на чадъри и шезлонги задължително само в комплект е нелоялна търговска практика! Потребителите имат право да избират какви аксесоари да наемат и по колко на брой! Затова препоръчвам винаги да се информираме предварително за условията.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев обяви много важна информация за всички фирми по ДДС в България
Next: Фантастична новина в дома на бременната Лена и Миро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.