Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турска аномалия удря Слънчев бряг, проф. Рачев разкри за какво да внимават плажуващите
  • Новини

Турска аномалия удря Слънчев бряг, проф. Рачев разкри за какво да внимават плажуващите

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
gsdfgfdhhrre.png

„Вятърът ще продължи още поне два дни. Именно заради него ще продължат и силното вълнение, че и големите 2-3-метрови вълни по морския бряг“, тази притеснителна прогноза направи климатологът проф. Георги Рачев.

„Сега е много опасно да се стъпва в морето. Особено за тези, които изпадат в паника, когато стъпят в някоя дънна яма.

Морето си е море. Там си е винаги интересно.

Плажуващите обаче да знаят, че когато пясъкът започва да се вдига и започва да пълни хавлията, банския и ушите ни, че и да влиза навсякъде, то значи говорим за вятър със скорост от 7-8 метра в секунда, а сега ще имаме и по-силен“, предупреди той.

Все пак проф. Рачев поясни, че ни предстои едно хубаво време за цялата седмица. По думите му и следващата седмица ще бъде топло в цяла Европа.

„Тук има едно розово петънче – това са над 45 градуса, че и повече“, каза проф Рачев в сутрешния блок на bTV, визирайки части от Турция и поясни:

„В Слънчев бряг е интересно. Причината – там ще бъде по-топло отколкото в западнала половина на България – именно заради топлия въздух от Турция“.

Проф. Рачев поясни, че сега слънчото е по-ниско, но земята е вече по-топла.

„Идва и сме в поредната топла вълна, но не очаквам температури над 38 градуса. За това пък вълната ще бъде продължителна.

Ще има по-свежо време рано сутрин, ще се спи спокойно.

Сега максималното температури са за по-кратно време ,а не като юли – още в 13 часа ставаше топло и горещо и продължаваше до 20-21 часа“, каза проф. Рачев.

„Максимумът в София за тази седмица ще бъде в четвъртък – 32 до 34 градуса.

В Пловдив сутрешните температури ще са малко по-високи. А през деня максималната температура ще бъде до 35 градуса.

В Слънчев бряг от сряда температурите ще са над 30 градуса.

Във Велико Търново ще е една от най-високите температури. Те ще достигат до 36 градуса.

Септември се очертава да бъде топло. Валежите имат разнобой. Продължава засушаването“, каза проф. Рачев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов най-сетне обяви имането си: Къта милиони левове и тузарски имоти
Next: Най-страшното нещо, което ще видите: Хора заснеха призрак, опитващ се да разходи кучето им

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.