Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турски геолог напусна Истанбул и обяви: Идва апокалипсис
  • Новини

Турски геолог напусна Истанбул и обяви: Идва апокалипсис

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
gewgwegsdbsqqq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Зловещи картини, напомнящи сценарий на постапокалиптичен филм, обрисува тези дни известният турски геолог Джелял Шенгьор, изреждайки причините зад решението си да напусне Истанбул – гъсто населения турски мегаполис, над който според много учени отдавна е надвиснала опасността от мощно земетресение с магнитуд от над 7 степен.

„И да не бъдат напълно сринати, 60-70 хиляди сгради ще бъдат разрушени. Улиците няма да бъдат достъпни за спасителни операции. Значителна част от пътищата към и от града ще станат неизползваеми, а оцелелите ще бъдат блокирани за дни, може би седмици, в хаоса, който ще възникне“, предвижда Шенгьор.

По думите му в резултат на труса ще спре да функционира инфраструктурата за електричество, водоснабдяване, канализация и природен газ.

„През първия ден навсякъде ще има пожари. Пожарникарите няма да могат да се намесят или защото са под развалините, или защото не могат да достигнат до затрупаните си автомобили“, смята той.

Според него много малко спасителни екипи ще успеят да влязат в града, а новото летище в мегаполиса също ще излезе от строя за известно време, тъй като е построено върху насип, пише БТА.

„Гладът в града ще дойде след няколко дни. Ще започнат грабежи. Ще последват епидемии. Разрушенията няма да бъдат премахнати дълго време. Тежка миризма ще обгърне града и няма да може да се диша“, предрича още ученият.

Страховитата прогноза на геолога, споделена пред турския журналист Фатих Алтайлъ, предизвика тревога сред жителите на мегаполиса и дебат сред учените. И макар да му навлече някои критики, те не бяха насочени към вероятността за подобно развитие на ситуацията, а към решението му да се спасява поединично.

Турция подготвя Истанбул за разрушително земетресение

На този фон турският министър на околната среда, градоустройството и изменението на климата Мехмет Йозхасеки заяви, че парламентът, който е във ваканция, може да се събере извънредно, за да разгледа специален закон за подготовката за земетресение в Истанбул, съобщи турската частна телевизия НТВ.

Проектът може да бъде обсъден още преди да е приключила лятната ваканция на депутатите, като бъдат предприети бързи действия, каза министърът.

Проучване показа, че около 70 процента от жителите на Истанбул биха сменили домовете си, понеже се съмняват в тяхната здравина и безопасност и смятат, че са под риск да се разрушат при земетръс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Продуцентка в бТВ се натъкна на ужасяваща гледка на къмпинг Гардения
Next: Близнаците от Цалапица ги е страх да излязат от затвора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.