Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турски фермер стана милионер със скъпоценни лилави камъни от полето
  • Новини

Турски фермер стана милионер със скъпоценни лилави камъни от полето

Иван Димитров Пешев май 6, 2023
neffriraisriaskras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Фермерът Али Айдън, който живее в село Акпънар в район Харманджик, откри в полето си необичайни лилави камъни.

Станали му любопитни и ги донесъл за експертиза в областния град Бурса. В резултат на изследването им било установено, че камъните, намерени в неговото поле, са от пурпурен нефрит.

Тези лилаво оцветени камъни са смесица от цветовете на основния жадеит, кварц, флогопит, хлоротоид, епидот и шест ортоклазни минерала.

За тях е известно, че се срещат само в този регион.

В миналото селяни от региона тъй като не са били наясно със стойността на камъните, ги продавали евтино като облицовъчен материал.

Чуждестранни търговци ги изкупували с камиони, а някои от тях дори били просто откраднати или взети без пари.

Оказва се, че лилавите камъни се използват в дизайна на бижута.

Така Али Айдън, на когото му е останал около 1 тон камък, е истински късметлия. Сега той обмисля да продаде камъните за крупна сума, ако намери купувач.

Той се жалва пред държавната Анадолска агенция:

„Беше твърде късно, докато не осъзнах факта, че лилавите камъни, намерени в полето ми, са скъпоценния камък пурпурен нефрит. Досега пропуснах голямо богатство, но вече имам за цел да спечеля пари с последните камъни, които ми остават.“

Айдън допълни: „Разбрах, че този камък струвал 1600 долара. Той бил известен в Япония, че носи щастие.

Той донесе щастие и на мен. Оказа се, че имам съкровище в моето поле. Първоначално не можах да повярвам.“

Въпреки че зелените и белите „нефрити“, откривани в много региони по света, са известни от древни времена, богатото минерално находище, съдържащо пурпурен нефрит с качество на скъпоценни камъни, не е регистрирано досега на друго място.

Следователно единственият известен в света източник на лилав нефрит се намира в този геоложки проучен регион.

Най-типичните сурови блокове от лилав нефрит се получават от находището близо до село Акпънар. Този обемист материал е известен със свойството си, че е „много подходящ за рязане за различни предмети и скъпоценни камъни“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прея Осасей: Мина много време, настъпи момента да кажа истината за раздялата с Никоалос
Next: Да направиш домашен сладолед е толкова лесно, че е грехота да си купиш от магазина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.