Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест за парите на пенсионерите съобщи Мика Зайкова
  • Новини

Тъжна вест за парите на пенсионерите съобщи Мика Зайкова

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
mikkasfasytasyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Снимка: Булфото

Бившата депутатка Мика Зайкова заяви, станалото с великденските добавки е „прецедент и досега не се е случвало и то за период от цели 33 години“. Тя добави, че въпреки тежките кризи, не се стигало да такава крайност, засягаща пенсионерите и то по един от най-светлите християнски празници, пише „Нова Варна“.

“Имали сме тежки кризи, но пак възрастните хора са получавали бонуси. Затова си мисля, че в момента държавата няма пари”, каза Зайкова по повод решението на служебното правителство да остави възрастните хора без допълнителни средства за Великден.

“Моя племенница работи в едно от министерствата. Там им забавиха заплатите повече от седмица. Тези хора също имат харчове, кредити, деца. Самият факт, че дори 20 лв. няма да дадат на пенсионерите, говори много”, посочи Зайкова.

“Съвсем наскоро финансовият министър Росица Велкова погаси задължение от 2 милиарда и 300 милиона, без да тегли заем.

 

Може би това е причината пенсионерите да останат без добавки. Добре е, че президентът ще свика веднага НС, за да може народните представители по най-бързия начин да се заемат с бюджета. Пенсионерите у нас са 2 милиона и 214 хиляди. Ако им дадат поне 20 лв. за празника, това прави 4 милиона и половина.

 

Може да се вземат пари от Сребърния фонд.

 

Твърди се обаче, че в него има милиард и 30 милиона, но е възможно тази сума да е само на книга”, опасява се Зайкова. По думите й, в Северна Македония и Гърция един килограм козунак струва 4-5 лв., а при нас цената му е 25 лв. Ако боядисаш 30 яйца, това означава, че трябва да си приготвиш 21 лв., изчисли икономистът.

Без великденски добавки за пенсионерите – това става ясно от съобщение на Националния осигурителен институт. Изплащането на пенсиите този месец започва в нормалния график – от 7 април. В редовния график – от 7 до 20 април, ще се изплатят и преизчислените пенсии на работещите пенсионери. Става дума за около 300 000 души.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдбата ще направи щедър подарък на 6 зодии през пролетта – направо удрят джакпота
Next: Проф.Рачев попари всичките ни надежди за празниците с прогноза за следващите 10 дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.