Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София
  • Новини

Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
hgfhqwasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След тежко боледуване на 14 август си отиде д-р Емилия Митрофанова Ценова, член на научната група на Националния исторически музей в София. Това съобщават от НИМ.

„Емилия бе човек с разностранни интереси – тя се интересуваше от култура, гореше в политиката, любопитството й в областта на историята бе безгранично. Диапазонът на нейните научни търсения се простираше от древността до ХХ век“, казват колегите ѝ от музея.

Емилия Ценова е родена на 13.09.1961 г. в Ботевград. Завършва „История и археология“ във ВТУ и магистратура „Археология“ в НБУ.

През 2014 г. защитава докторска степен на тема: „Пространство и функционални аспекти на централния градски площад в Долна Мизия и Тракия в границите на съвременна България (I – III ВЕК)” в НБУ.

Била е директор на Историческия музей – Ботевград, участва в редица археологически разкопки и експедиции. От 2016 г. е част от екипа на Националния исторически музей в София, член на неговата научна група.

Д-р Емилия Ценова е автор, съставител, редактор и издател на повече от 45 книги от различни жанрове и над 90 статии и научни публикации. Сценарист е на няколко документални филма, сред които „Червено море, свещените води на избраните”,

„Евксиноград, приказният морски замък”, „Резиденция Бояна, завръщане от миналото”, „Музеите на Варна” и др. Носител е на редица международни и национални награди.

Поклонението ще се извърши в Ботевград, в сряда, в църквата на ул. „Сан Стефано” 1.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бутафорно асфалтиране на улица в столичен квартал
Next: Историята на Христо от Калофер, за когото доктор каза: Ами, той много изкара

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.