Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търсят улики за убийците на Алексей Петров на неочаквано място
  • Новини

Търсят улики за убийците на Алексей Петров на неочаквано място

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
wtqwtsdfsgfg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Полицаи обикалят и разпитват дали са забелязани непознати хора и автомобили в последните 10-ина дни. Искат да преглеждат записи от охранителни камери, а на виладжиите, които идват само в събота и неделя, казват да се обадят, ако се натъкнат на следи от присъствие на чужди хора.

Това разказаха вчера жители на софийското село Бистрица. Според някои от тях същата акция е имало и в близкото село Железница, пише Труд бг.

Пети ден в неделя криминалистите продължаваха да изясняват маршрута, по който във вторник около обед в района на кв. “Драгалевци” е избягал убиецът на Алексей Петров.

Свидетели твърдят, че видели дебеловрат мъж на колело с дебели гуми, който карал по пътеката към Черни връх. Лицето му е било закрито с висока яка над носа до очите, на главата имал боне – маскировка на класически планински колоездач.

Има голяма вероятност той да е стигнал до най-близките две села Бистрица и Железница или на горски пътища до тях, където да са го чакали съучастници с автомобил.

Изясни ли се маршрутът му, надеждата на полицаите е някъде по него да намерят захвърлена или закопана пушката, тъй като първо правило за професионалния убиец е да се освободи от оръжието.

Петров бе убит с изстрели от нарезно ловно оръжие. Става дума за самозарядна ловна карабина, разработена на базата на класически автомат “Калашников” АК-47. Произвежда се както в заводите “Арсенал” у нас, така и в Русия, Сърбия и други страни.

Карабината използва същите боеприпаси 7,62X39 мм като за калашник, разликата е, че пълнителят є е с 5 патрона и нарочно се прави без опция за автоматична стрелба, за да е различна от военно производство.

Неофициално се съобщава, че по Петров и спътницата му Мирослава Михайлова е стреляно с хидрошокови патрони. Те се наричат така, когато върхът на куршума е отрязан, отвътре той е кух, като целта е да нанесе максимални поражения при съприкосновение с жива плът.

Забранени са за военни цели, но се произвеждат за ловно оръжие, като производителите имат специфични разработки и ако наистина са използвани такива фабрични патрони, криминалистите лесно могат да установят техния произход.
Ген. Красимир Петров: Поръчката е свързана с много пари

“Поръчката за Алексей Петров е от някой властови център – не казвам, че е от България, който има възможности. Отнася се за много пари.” Това заяви ген. Красимир Петров, бивш шеф на баретите, по Нова тв. “Неговият прякор беше Алексей Деревянний (Дървения), дали са му го преди години, когато е имало учения със съветски спецчасти, Трактора дойде по-късно”, разказа още ген. Петров.

Без подозрения
Украинците помолени да не напускат страната

Двамата украински туристи – мъж и жена, които са разпитани за покушението срещу Алексей Петров, са помолени засега да не напускат страната, разкиха разследващи.

Те обаче обясниха, че не им е наложена забрана да пътуват, а това е рутинна процедура, когато става дума за очевидци чужденци и в първите дни от разследването е възможно да бъдат повикани за допълнителни показания.

В никакъв случай не може да се говори, че украинците имат нещо общо с каквото и да е престъпление, казаха разследващите.

Те са били на главния път на повече от 100 метра от мястото на атентата срещу Петров, но са чули изстрелите, върнали са се и са заварили ранената Мирослава Михайлова да изпълзява откъм пътеката.

Засега се смята за пълно съвпадение фактът, че за атентата с гранатомети срещу Петров през 2015 г. бе осъден украински гражданин, а други трима оттогава са обявени за издирване с червена бюлетина на “Интерпол”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новини от Световната купа в Баку, истината за резултата от мача между Нургюл Салимова – Александра Горячкина
Next: Бебче, появило се преди минути на този свят, направи нещо, което никое друго новородено в света не е правило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.