Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя се омъжила за мъж с напреднал рак, а след 3 седмици се случило истинско чудо
  • Новини

Тя се омъжила за мъж с напреднал рак, а след 3 седмици се случило истинско чудо

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
dgjghjgjtyjyt.png

Роб Мъбери и бъдещата му съпруга Аманда се запознават през 2012 г., докато работят в хотел Cosmopolitan в Лас Вегас.

Аманда би;а сервитьорка в бара, където Роб били барман. Младите хора се харесаха още от първия ден, в който се срещнали. Скоро след като двойката започнала да се среща, връзката им била предопределена да бъде тествана от съдбата.

Роб започнал да изпитва необясними здравословни проблеми: чувствал се зле и често се оплаквал от болки в корема. Само година след срещата си с Аманда той отслабнал с 30 кг.

Двойката била на консултации с много лекари, но никой не можел да каже със сигурност каква е причината за това състояние на Роб.

Накрая един хирург предложил да проведе изледователска операция, защото „никой здрав човек не може да свали 30 килограма за една година“.

След операцията двойката ги чакала шокираши новини.

Лекарите били принудени да съобщят ужасната истина: Роб имал рак на дебелото черво от най-сериозния вид. По време на операцията лекарят отстранява тумор с размерите на юмрук.

За съжаление ракът вече се бил разпространил в червата, лимфните възли и пикочния мехур.

Лекарите смятали, че на Роб му остават само няколко седмици живот. Същата вечер, докато двойката се опитвала да подреди мислите си, Роб осъзнал, че няма време за губене.

Аманда разказва: „Една вечер, когато лежах в болничното легло до Роб, той се обърна към мен и прошепна: „Искам да се оженя.“

„Веднага отвърнах: „А аз искам да се омъжа!“

Роб и Аманда се оженили само два дни преди началото на лъчетерапията в болницата.

След сватбата започнало лечението на Роб. Въпреки това, след първия курс на лечение, състоянието на Роб не показало признаци на подобрение.

Вместо да продължи с радио- и химиотерапията, двойката реши да си вземе почивка от традиционното лечение и да даде време на тялото на Роб да се освободи от токсините.

В отчаянието си двойката се обърнала към алтернативни лекарствени средства.

„И двамата променихме диетите си, за да станем напълно вегетарианци“, казва Аманда и споделя, че са изпробвали различни билки.

Лекарите поставили под въпрос действията им, тъй като днес няма никакви научни доказателства, че алтернативните методи могат да лекуват рак.

Само няколко седмици по-късно обаче Роб се върнал за нов преглед, който показал, че ракът е изчезнал от тялото му с 80 процента.

А до декември 2014 г. от болестта нямало и следа.

Историята на Роб бързо се разпространява по света и много хора смятат, че именно вегетарианството му е помогнало да се възстанови.

Самият Роб обаче не иска да става източник на слухове, че като стане вегетарианец, човек със сигурност ще победи рака.

Мъжът се надява, че с примера си ще вдъхнови и други да преминат към по-здравословен начин на живот.

След като здравето на Роб се подобрило, двойката решила да има деца. Но заради лъчетерапията те не можели да заченат по естествен път, така че се обръщат към инвитро оолождането.

След тежък спонтанен аборт Аманда забременяла с близнаци. Така през 2016 г. те станали щастливи родители на дългоочаквани бебета.

„Много е трудно да си спомня, че само преди няколко години всичко можеше да се развие по различен начин. Това още веднъж доказва, че любовта прави чудеса“, казва Аманда.

Независимо какво точно е помогнало на Роб да се отърве от рака, в едно сме абсолютно сигурни: любовта е най-мощното оръжие, което имаме.

„Аманда просто остана с мен. Тя се омъжила за мъж с напреднал рак, а след 3 седмици се случило истинско чудо Тогава разбираш, че любовта е истинска“, казва в едно от интервютата си Роб.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деца се спасили от отвличане, спомняйки си за ценен съвет от своята майка
Next: Помолих тъща ми да вземе внука си, докато с жена ми сме на море – винаги ще помня отговора й

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.