Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя се омъжила за мъж с напреднал рак, а след 3 седмици се случило истинско чудо
  • Новини

Тя се омъжила за мъж с напреднал рак, а след 3 седмици се случило истинско чудо

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
dgjghjgjtyjyt.png

Роб Мъбери и бъдещата му съпруга Аманда се запознават през 2012 г., докато работят в хотел Cosmopolitan в Лас Вегас.

Аманда би;а сервитьорка в бара, където Роб били барман. Младите хора се харесаха още от първия ден, в който се срещнали. Скоро след като двойката започнала да се среща, връзката им била предопределена да бъде тествана от съдбата.

Роб започнал да изпитва необясними здравословни проблеми: чувствал се зле и често се оплаквал от болки в корема. Само година след срещата си с Аманда той отслабнал с 30 кг.

Двойката била на консултации с много лекари, но никой не можел да каже със сигурност каква е причината за това състояние на Роб.

Накрая един хирург предложил да проведе изледователска операция, защото „никой здрав човек не може да свали 30 килограма за една година“.

След операцията двойката ги чакала шокираши новини.

Лекарите били принудени да съобщят ужасната истина: Роб имал рак на дебелото черво от най-сериозния вид. По време на операцията лекарят отстранява тумор с размерите на юмрук.

За съжаление ракът вече се бил разпространил в червата, лимфните възли и пикочния мехур.

Лекарите смятали, че на Роб му остават само няколко седмици живот. Същата вечер, докато двойката се опитвала да подреди мислите си, Роб осъзнал, че няма време за губене.

Аманда разказва: „Една вечер, когато лежах в болничното легло до Роб, той се обърна към мен и прошепна: „Искам да се оженя.“

„Веднага отвърнах: „А аз искам да се омъжа!“

Роб и Аманда се оженили само два дни преди началото на лъчетерапията в болницата.

След сватбата започнало лечението на Роб. Въпреки това, след първия курс на лечение, състоянието на Роб не показало признаци на подобрение.

Вместо да продължи с радио- и химиотерапията, двойката реши да си вземе почивка от традиционното лечение и да даде време на тялото на Роб да се освободи от токсините.

В отчаянието си двойката се обърнала към алтернативни лекарствени средства.

„И двамата променихме диетите си, за да станем напълно вегетарианци“, казва Аманда и споделя, че са изпробвали различни билки.

Лекарите поставили под въпрос действията им, тъй като днес няма никакви научни доказателства, че алтернативните методи могат да лекуват рак.

Само няколко седмици по-късно обаче Роб се върнал за нов преглед, който показал, че ракът е изчезнал от тялото му с 80 процента.

А до декември 2014 г. от болестта нямало и следа.

Историята на Роб бързо се разпространява по света и много хора смятат, че именно вегетарианството му е помогнало да се възстанови.

Самият Роб обаче не иска да става източник на слухове, че като стане вегетарианец, човек със сигурност ще победи рака.

Мъжът се надява, че с примера си ще вдъхнови и други да преминат към по-здравословен начин на живот.

След като здравето на Роб се подобрило, двойката решила да има деца. Но заради лъчетерапията те не можели да заченат по естествен път, така че се обръщат към инвитро оолождането.

След тежък спонтанен аборт Аманда забременяла с близнаци. Така през 2016 г. те станали щастливи родители на дългоочаквани бебета.

„Много е трудно да си спомня, че само преди няколко години всичко можеше да се развие по различен начин. Това още веднъж доказва, че любовта прави чудеса“, казва Аманда.

Независимо какво точно е помогнало на Роб да се отърве от рака, в едно сме абсолютно сигурни: любовта е най-мощното оръжие, което имаме.

„Аманда просто остана с мен. Тя се омъжила за мъж с напреднал рак, а след 3 седмици се случило истинско чудо Тогава разбираш, че любовта е истинска“, казва в едно от интервютата си Роб.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деца се спасили от отвличане, спомняйки си за ценен съвет от своята майка
Next: Помолих тъща ми да вземе внука си, докато с жена ми сме на море – винаги ще помня отговора й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.