Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужас без край: Още едно брутално убийство в София
  • Новини

Ужас без край: Още едно брутално убийство в София

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
ebebzbasjbasira.jpg

Столични криминалисти са разкрили тежко криминално престъпление и са задържали извършителя – 28-годишен мъж, съобщиха от МВР.

До залавянето му се стигнало след разследване на криминалисти от Четвърто РУ, под прякото наблюдение на Софийската градска прокуратура.

Работата по случая започнала след получен на 6 ноември сигнал за открита в изоставена постройка в кв. „Иван Вазов“ мъртва 61-годшна жена.

В хода на оперативно-издирвателните действия били задържани 28-годишен мъж и жена. В процеса на разследването било установено, че смъртта на жената е причинена от удари с твърд предмет при грабеж на сумата от 30 лева.

Не изпускай тези оферти:

По случая е образувано досъдебно производство.

След доклад на материалите в Софийска градска прокуратура мъжът е привлечен като обвиняем по чл. 199 от НК и е задържан за срок до 72 часа. Задържаната с него жена е разпитана и освободена.

припомня, че в петък на „Женския пазар“ в София бе убит мъж. По случая вече има задържан.

Стрелецът – 62-годишен мъж, с когото жертвата е живяла в една сграда.

Още криминални новини:

Изобретателни измамници и наивни пенсионери. От тази комбинация губещият е ясен и поредната схема категорично го доказва. В Кюстендилска област едните печелят лесни пари, а другите се разделят със спестяванията си чрез актуалните в момента дърва за огрев.

При схемата мнимите търговци използват най-вече страха и беззащитността на възрастните хора. Стоварват дървата пред домовете им и буквално ги принуждават да ги закупят. Всичко това става или без да им дават никакъв документ, или им дават такъв с невярно съдържание.

Схемата е следната. Мнимите търговци пристигат пред дома на възрастни хора и арогантно им заявяват, че им доставят дърва, разказват потърпевши. Бързат да ги разтоварят и веднага търсят парите от сащисаните възрастни хора. „След това ги изнудват да заплатят дървесината. Ако не я заплатят, ги принуждават да натоварят обратно дървесината в автомобилите. Физически лица се представят, че едва ли не кметът ги е изпратил. Имаме случай, в който в Рила казват едва ли не, че ги е изпратил игуменът на Рилския манастир. По този начин лъжат хората”, обясни Здравчо Тодоров, директор на РДГ Кюстендил, цитиран от Нова телевизия.

Извършителите се знаят, но е трудно вината им да бъде доказана, защото са подготвени документално. Практически те разполагат със законно закупена дървесина, за която имат документ. И винаги се измъкват, ако бъдат проверени.

„Те я купуват законно, но незаконно я продават. Там, където продават, те може и на същата цена да я продадат, схемата е, че дават по-малко количество. Тоест лъжат възрастната баба, че са ѝ стоварили 5 кубика, а всъщност те са стоварили 3 кубика и разликата от 2 кубика си остава за тях, като чиста печалба. Сива икономика”, обясни Здравчо Тодоров.

Измами засега са засечени в няколко села в Бобов дол, Сапарева баня и Дупница. Сред хората притеснението е голямо, защото много трудно се отказва на фалшивите търговци на дърва заради агресията, с която подхождат.

За измамната схема от Дирекцията по горите в Кюстендил са уведомили полицията и общините в региона.

„Да не купуват от съмнителни хора. Да се внимава много с тези доставчици на дървесина, които реално са измамници”, предупреди Здравчо Тодоров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България е в шок! Само на 32 години внезапно почина Георги Станоев – Малката Бирма
Next: Треска в ГЕРБ. Борисов уволнява знакови кметове, телефони звънят на пожар в централата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.