Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасът Клеон: Термокамера улови 84 градуса, всичко се разтапя
  • Новини

Ужасът Клеон: Термокамера улови 84 градуса, всичко се разтапя

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
sdgsgrhfghfghrth.png

Ескалират днес и утре температуратурите в Гърция, достигайки много високи стойности предимно в континенталните части, но също и в островните райони.

Според метеорологичния бюлетин, високите температури достигат своя връх днес като ориентировъчно максималната стойност на температурата достига в северната част на континента 38 до 39 градуса, а в Централна Македония и вътрешността на Епир 40 до 42 градуса по Целзий.

В центъра на Атина живакът достигна днес 45 градуса.

Още по-високи температури бяха „уловени“ от термокамерата на асфалта и колите, уточнява „Труд“

Снимките са публикувани във Facebook на EnternityGR и всички те са заснети с термокамера.

На покрива на колата са констатирани 84 градуса по Целзий, докато отстрани достига до 70,1 градуса.

 

На друга снимка температурата на асфалта варира от 57,5 градуса до 62,3 градуса.

 

Атика се превърна в камина заради жегата „Клеон“, като обстановката е изключително тежка. Показателно е, че температурата скочи до небесата, като жегата беше непоносима, а живакът в центъра на Атина, по-точно в „сърцето“ на Синтагма, показа дори 45 градуса по Целзий.

Извънредно положение на Балканите! Властите в Гърция обявиха…

Междувременно президентските гвардейци, въпреки жегата, остават неподвижни на позициите си пред Паметника на Незнайния воин пред Парламента. Както се вижда на снимките, много често дежурният се приближава до тях, за да им даде ледена вода и да изтрие потта от лицата им.

 

 

Въпреки високите температури, туристите не се поколебаха и отидоха до Синтагма, за да снимат евзоните.

Евзоните е термин, използван от времето на Омир, са различните полкове от елитни батальони на леката пехота на гръцката армия. В момента те са част от гръцката президентска гвардия, церемониална част, която охранява гръцкия парламент и гробницата на Незнайния войник на площад Синтагма в Атина.

Горещата вълна „Клеон“ навлиза в страната днес с малко „почивка“ от екстремни температури в неделя, 16 юли, къдогато температурата ще падне с 2 до 4 градуса. Към края на следващата седмица има тенденция за ново повишение на температурите, явление, което се следи от синоптиците.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Палмовото масло е нищо: Продават ни сирене като кашкавал, откриха нови химии
Next: Мъж реши да изкупи цяло порутено село в провинцията! Ето какво направи с него

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.