Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасът Клеон: Термокамера улови 84 градуса, всичко се разтапя
  • Новини

Ужасът Клеон: Термокамера улови 84 градуса, всичко се разтапя

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
sdgsgrhfghfghrth.png

Ескалират днес и утре температуратурите в Гърция, достигайки много високи стойности предимно в континенталните части, но също и в островните райони.

Според метеорологичния бюлетин, високите температури достигат своя връх днес като ориентировъчно максималната стойност на температурата достига в северната част на континента 38 до 39 градуса, а в Централна Македония и вътрешността на Епир 40 до 42 градуса по Целзий.

В центъра на Атина живакът достигна днес 45 градуса.

Още по-високи температури бяха „уловени“ от термокамерата на асфалта и колите, уточнява „Труд“

Снимките са публикувани във Facebook на EnternityGR и всички те са заснети с термокамера.

На покрива на колата са констатирани 84 градуса по Целзий, докато отстрани достига до 70,1 градуса.

 

На друга снимка температурата на асфалта варира от 57,5 градуса до 62,3 градуса.

 

Атика се превърна в камина заради жегата „Клеон“, като обстановката е изключително тежка. Показателно е, че температурата скочи до небесата, като жегата беше непоносима, а живакът в центъра на Атина, по-точно в „сърцето“ на Синтагма, показа дори 45 градуса по Целзий.

Извънредно положение на Балканите! Властите в Гърция обявиха…

Междувременно президентските гвардейци, въпреки жегата, остават неподвижни на позициите си пред Паметника на Незнайния воин пред Парламента. Както се вижда на снимките, много често дежурният се приближава до тях, за да им даде ледена вода и да изтрие потта от лицата им.

 

 

Въпреки високите температури, туристите не се поколебаха и отидоха до Синтагма, за да снимат евзоните.

Евзоните е термин, използван от времето на Омир, са различните полкове от елитни батальони на леката пехота на гръцката армия. В момента те са част от гръцката президентска гвардия, церемониална част, която охранява гръцкия парламент и гробницата на Незнайния войник на площад Синтагма в Атина.

Горещата вълна „Клеон“ навлиза в страната днес с малко „почивка“ от екстремни температури в неделя, 16 юли, къдогато температурата ще падне с 2 до 4 градуса. Към края на следващата седмица има тенденция за ново повишение на температурите, явление, което се следи от синоптиците.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Палмовото масло е нищо: Продават ни сирене като кашкавал, откриха нови химии
Next: Мъж реши да изкупи цяло порутено село в провинцията! Ето какво направи с него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.