Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украйна благодари на България за изпратеното оръжие
  • Новини

Украйна благодари на България за изпратеното оръжие

Иван Димитров Пешев април 28, 2022
ukrkakrakran.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Кратък видеоклип с благодарности за помощта към редица държави пусна в туитър профила си украинското Министерство на външните работи. В списъка на споменатите държави е и България, с което става ясно, че държавата ни участва с доставки за оръжие за Киев.

„Искрено благодаря на партньорите ни за несекващата помощ в тези трудни времена“, гласи публикацията, цитирайки думите на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужний.

В клипа всъщност се изказват благодарности само към държави, които са изпратили оръжие на Украйна, стана ясно обаче от изявление на японския министър на външните работи Йошимаса Хаяши. Той е потърсил обяснение от Киев защо страната му не е спомената в клипа, въпреки че е предоставила финансова помощ както и бронежилетки и каски.

„Получихме обяснение от Украйна, че благодарността в този клип е към държавите, предоставили помощ като оръжия“, разясни министърът на пресконференция. Япония не предоставя като помощ смъртоносни оръжия, защото има ограничение в конституцията си.Официалната помощ от страна на България също е само бронежилетки и каски.

В същото време, само преди ден авторитетното американско издание „Ню Йорк Таймс“ разкри, че България продава оръжия и боеприпаси за Украйна чрез американската компания Ultra Defense Corp.

Припомняме, че преди дни премиерът Кирил Петков призова българите да дарят по една месечна заплата, за да може да помогнат финансово за купуването на боеприпаси за Украйна, което беше посрещнато с гняв и недоволство от обществеността.

Още на 6 март проруските бойци от ДНР обявиха, че са обстрелвани с български боеприпаси. Новината дойде дни след като в социалните мрежи вече плъзнаха снимки от фронта с произведени у нас оръжия.

„По време на обстрела на село Зайцево (южно) са използвали 30-мм снаряди RHV-HEF за автоматичен гранатомет, произведен от българския завод „Арсенал“, каза Едуард Басурин Басурин, представител на на Народната милиция на ДНР.

“Този факт нагледно потвърждава как Западът снабдява Украйна със смъртоносно оръжие, с помощта на което се унищожават мирните жители на републиките в Донбас”, пише в текста на съобщението.

Още на следващия ден – 7 март, Русия включи България в черния списък с неприятелски държави.

Вчерашното решение на „Газпром“ да спре доставките и за България, освен заради изискваното разплащане в рубли, беше разчетено от експертите и в политическия нюанс – за руснаците е ясно, че износът на оръжие за Украйна върви с пълна сила.

Извънредният брифинг днес:

„Продължаваме Промяната” проведе първия си изпълнителен съвет снощи. На него решихме, че като партия ще подкрепим изпращането на военно-техническа помощ за Украйна. Така и ще гласуваме в парламента следващата седмица“, заяви Петков на извънреден брифинг, по-рано днес.

„Позицията, която Радев изрази, че ако даваме оръжие и продължаваме конфликта, е позорна. Тя е позорна защото в нея стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт и че е нормално и добре Русия да победи в този конфликт. Аз смятам, че Украйна ще победи и ние трябва да й помогнем да победи в този конфликт, защото алтернативата е първо Украйна, а след това Източна Европа да станат васални придатъци. Пак казах, никой тук не иска да води война. Ако някой ни обяви война, трябва да е готов за нашия ответен удар“, заяви от своят страна вицепремиерът Василев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ужасяваща трагедия! Моторист блъсна малко дете, в безсъзнание са и двамата
Next: Анахид Тачева вече е в старчески дом

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.