Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Унищожителен удар! Брутален атентат срещу български държавник! Изпепелиха
  • Новини

Унищожителен удар! Брутален атентат срещу български държавник! Изпепелиха

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
atastnastnastnas.jpeg

Пет коли изгоряха до основи във варненския квартал „Чайка”. При инцидента няма пострадали, въпреки че един от автомобилите имал газова уредба.

Огънят е тръгнал от единия от автомобилите, който се оказва собственост на зам.-председателя на общинския съвет в града Христо Атанасов. Той е категоричен, че става въпрос за палеж. От полицията на този етап не дават повече информация и разследват случая.

„100% е умишлен палежът и е свързан с работата ми в Общинския съвет”, каза в ефира на „Здравей, България” Атанасов.

Още криминални новини:

Не изпускай тези оферти:

Разбита е схема за изнудване на пловдивчани, свързана с ремонти на покриви. От полицията съобщават за „Марица“, че са арестувани трима души.

Разследването било проведено по досъдебно производство в отдел „Криминална полиция“, образувано по няколко идентични сигнали от собственици на жилищни сгради, които били принудени да заплатят драстично завишени цени за ремонт на покриви.

Според първоначалните данни, още в самото начало на работата бригадата променяла първоначално сключената сделка с клиента и обявявала неколкократно по-висока цена, която получавала след заплахи за физическа саморазправа.

По този начин, от октомври 2020 г. до март 2022 г., жители на Пловдив и населените места в региона са били рекетирани общо с над 32 000 лева.

С постановление на Районната прокуратура в Пловдив мъжете са привлечени като обвиняеми, на единия от тях е взета мярка „задържане под стража“, а на останалите –„подписка“.

Освен тримата задържани, като съпричастни в престъпната схема се издирват и други лица.

Продължава да се работи и в посока събиране на доказателства за извършени от тях и други идентични престъпления на територията на страната.

Още крими:

Окръжна прокуратура в Смолян внесе обвинителен акт срещу 46-годишната Снежана Йолджиева от Смолян за умишлено убийство. Делото на жената, която уби приятеля си, е насрочено в Окръжния съд за края на септември.

Снежана е убила Огнян Огнянов – Джурата в къщата си, в спалнята на първия етаж с нож, на 12 юни, 2021 г. Тя живеела на семейни начала с 51-годишния мъж в кв. Устово.

Джурата е починал на място, а сигналът е подаден лично от нея. С техническо средства е установено, че жената е била пияна. Двамата редовно употребявали алкохол, и след като се напиели, започвали скандалите между тях, често пъти прерастващи във физическа разправа.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова отпътува от България! Пусна снимка от
Next: Родители убиват детето си, а след това лекарят открива покъртителна бележка в ръката на момчето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.