Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Знаете ли кой е средновековният герой на Перник?
  • Новини

Урок по история: Знаете ли кой е средновековният герой на Перник?

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
asdcdsfvdfvdsfhdgfhfghgf.png

Днес ще ви разкажа за историята на крепостта край Перник и нейният най-легендарен защитник. Той успява цели 2 пъти да удържи крепостта срещу един от най-великите ромейски императори – Василий II.

Става въпрос, разбира се, за големият български военначалник Кракра Пернишки, оставил своето име в нашата история, пише Poznanieto.bg.

История на крепостта Перник

Земите около Перник са присъединени към България за пръв път по времето на хан Крум през 809 година. При неговия син Омуртаг се създава и известната крепост Кракра, която служи като важен граничен устой срещу ромейските атаки над страната. Постепенно при следващите български владетели, тя претърпява и допълнително развитие, като знаем най-вече за действията по времето на цар Петър. Тя дори се споменава в житието на Свети Иван Рилски, като там е посочена под името “Периг”. Така постепенно се стига до нейният най-известен ръководител, останал в нашата история. Става въпрос за Кракра Пернишки.

Кой е Кракра Пернишки

За съжаление, не знаем особено много за неговата личност. Най-вероятно се предполага, че е част от прабългарската аристокрация заради своето име. В края на управлението на цар Петър, източна България е под сериозна разруха заради нашествията на Светослав и по-късно на ромейския император Йоан Цимисхий. Поради тази причина, много от българската аристокрация, която не съдейства на ромеите бяга в западните български земи, които са под контрол на комит Никола и неговите синове. Смята се, че точно такъв е случаят и с Кракра Пернишки.
Победите на Кракра срещу Василий II Българоубиец

Василий II е с много лоша репутация в нашата история заради зверствата, които е извършил срещу българите. Въпреки това, трябва да се признае, че това е един от най-способните военни стратези в историята на Източната Римска империя. Кракра успява цели 2 пъти да надделее в двубой с императора. Ето кои са тези случаи:
Обсадата на Перник 1004 година

По това време, Василий постига поредица от победи над българската войска, включително водена и от Самуил. България е пред цялостен разгром от страна на византийския император, който току що е превзел голямата крепост Видин през 1003, разбива Самуил през 1004 и превзема Скопие през 1004. Пернишката крепост е единствената по пътя, която остава в тила на ромеите. Кракра успява да задържи крепостта и дори да нанесе поражение на ромейския император. Загубата и други събития във Византия принуждават Василий II да се върне в Цариград, а българите успяват да си върнат Скопие. Многократна императорът се опитва да подкупи Кракра, но не му се получава.
Обсадата на Перник 1016 година

Това вече е по времето на Иван Владислав. България е много близо до края си след загубата на личността на Самуил и неговият син Гавраил Радомир. Въпреки престъплението си срещу Самуиловия син, Иван Владислав се опитва да спаси българската държава. На помощ му идва Кракра, който успява да удържи повече от 3 месеца ромеите пред своята крепост. Двамата българи успяват да обединят войските си и да победят ромеите през 1016 година.
Планът на Кракра за спасение на България

Кракра се превръща във вторият най-важен човек в държавата след царя. Той е натоварен с идеята да привлече на българска страна печенегите, които да нападнат Византия от север и да облекчат положението върху западните български земи. Този му план е неуспешен и след смъртта на Иван Владислав, българската държавност губи дори и минималните си шансове за оцеляване.

През февруари 1018 година, Кракра заедно с подвластните му повече от 35 града се подчиняват на властта на ромеите и така приключва историята на този голям герой.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!
Next: Мистериозна смърт край хижа Белмекен, фатална опасност дебне в планините

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.