Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Знаете ли кой е средновековният герой на Перник?
  • Новини

Урок по история: Знаете ли кой е средновековният герой на Перник?

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
asdcdsfvdfvdsfhdgfhfghgf.png

Днес ще ви разкажа за историята на крепостта край Перник и нейният най-легендарен защитник. Той успява цели 2 пъти да удържи крепостта срещу един от най-великите ромейски императори – Василий II.

Става въпрос, разбира се, за големият български военначалник Кракра Пернишки, оставил своето име в нашата история, пише Poznanieto.bg.

История на крепостта Перник

Земите около Перник са присъединени към България за пръв път по времето на хан Крум през 809 година. При неговия син Омуртаг се създава и известната крепост Кракра, която служи като важен граничен устой срещу ромейските атаки над страната. Постепенно при следващите български владетели, тя претърпява и допълнително развитие, като знаем най-вече за действията по времето на цар Петър. Тя дори се споменава в житието на Свети Иван Рилски, като там е посочена под името “Периг”. Така постепенно се стига до нейният най-известен ръководител, останал в нашата история. Става въпрос за Кракра Пернишки.

Кой е Кракра Пернишки

За съжаление, не знаем особено много за неговата личност. Най-вероятно се предполага, че е част от прабългарската аристокрация заради своето име. В края на управлението на цар Петър, източна България е под сериозна разруха заради нашествията на Светослав и по-късно на ромейския император Йоан Цимисхий. Поради тази причина, много от българската аристокрация, която не съдейства на ромеите бяга в западните български земи, които са под контрол на комит Никола и неговите синове. Смята се, че точно такъв е случаят и с Кракра Пернишки.
Победите на Кракра срещу Василий II Българоубиец

Василий II е с много лоша репутация в нашата история заради зверствата, които е извършил срещу българите. Въпреки това, трябва да се признае, че това е един от най-способните военни стратези в историята на Източната Римска империя. Кракра успява цели 2 пъти да надделее в двубой с императора. Ето кои са тези случаи:
Обсадата на Перник 1004 година

По това време, Василий постига поредица от победи над българската войска, включително водена и от Самуил. България е пред цялостен разгром от страна на византийския император, който току що е превзел голямата крепост Видин през 1003, разбива Самуил през 1004 и превзема Скопие през 1004. Пернишката крепост е единствената по пътя, която остава в тила на ромеите. Кракра успява да задържи крепостта и дори да нанесе поражение на ромейския император. Загубата и други събития във Византия принуждават Василий II да се върне в Цариград, а българите успяват да си върнат Скопие. Многократна императорът се опитва да подкупи Кракра, но не му се получава.
Обсадата на Перник 1016 година

Това вече е по времето на Иван Владислав. България е много близо до края си след загубата на личността на Самуил и неговият син Гавраил Радомир. Въпреки престъплението си срещу Самуиловия син, Иван Владислав се опитва да спаси българската държава. На помощ му идва Кракра, който успява да удържи повече от 3 месеца ромеите пред своята крепост. Двамата българи успяват да обединят войските си и да победят ромеите през 1016 година.
Планът на Кракра за спасение на България

Кракра се превръща във вторият най-важен човек в държавата след царя. Той е натоварен с идеята да привлече на българска страна печенегите, които да нападнат Византия от север и да облекчат положението върху западните български земи. Този му план е неуспешен и след смъртта на Иван Владислав, българската държавност губи дори и минималните си шансове за оцеляване.

През февруари 1018 година, Кракра заедно с подвластните му повече от 35 града се подчиняват на властта на ромеите и така приключва историята на този голям герой.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!
Next: Мистериозна смърт край хижа Белмекен, фатална опасност дебне в планините

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.