Меричлери е един от градовете у нас с най-странно име. Има няколко хипотези за това на какво или кого е кръстен градът, който се намира в община Димитровград.
По данни на ГРАО от края на 2023 година, населението му е малко под 1700 души. Мястото е било заселено още от древността. Разкрити са останки от тракийско селище, което по-късно е станало римско. Открити са монети от периода на Филип и Александър Македонски.
Предполага се, че като част от Римската империя, селището е играло ключова роля като част град на име Пизар Пизос. Този римски град е основан от император Септимий Севар и все още има запазени останки от него – като например римски мост, украсен с лъвски глави. Официално се счита, че селището съществува от 1373 година
Какво означава името на Меричлери
Легенда разказва за английската княгиня Мери, която била излекувана с минералната вода от селището и за благодарност оставя името си. Това изглежда като най-малко вероятната хипотеза, защото никой не може със сигурност да посочи коя именно британска аристократка е била тя, ако въобще съществува такава. Втората хипотеза е свързана с множеството пасища в региона. Пасищата се наричат още „мери“(мера), което в буквален превод би означавало селището с многото пасища.
Някои асоциират името с река Марица, която минава наблизо. Турското наименование на реката е „Мерич“. Някои изследователи свързат двете наименования – това на реката и това на селището. Това обяснение е свързано със следния превод от турски:.
„мер“ се превежда като „горчиво“, „ич“ означава „пия“, а „лери“ е минало причастие. Тези думи се свързват с минерални извори около селището, известни и с това, че в тях водата е горчива на вкус. Така се приема, че името на селището се превежда като „горчива вода“.
Меричлери – рай за овцевъдите
Меричлери е било едно от най-големите български села към края на XIX век, известно с благоприятните условия за животновъдство. Регионът привличал много овчари поради наличието на минерални извори, за чиито соли се вярвало, че увеличават млекодобива от овцете.
Съчетано с умерения климат и природната защита от ветрове, това село се оказвало прекрасно място за живот. След Освобождението данните показват, че броят на жителите е над 1500. Особено интересно е, че заради заниманията с животновъдство, селото е било напълно българско, дори и в рамките на Османската империя, пише Actualno.com
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: