Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ученичка от Карлово разплака социалната мрежа със стихотворение за дядо Добри
  • Новини

Ученичка от Карлово разплака социалната мрежа със стихотворение за дядо Добри

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
asudaskdasoyiasoyasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

15-годишната Нели Николова написа изключително емоционално стихотворение за покойния светец от Байлово, което взриви фейсбук и стана тотален хит в цяла България.

“Един ден в училище госпожата ми по история ми каза, че има конкурс на тема “Добрите дела около нас”.

Вечерта, когато седнах да пиша творбата, се сетих за него – светеца от Байлово. Не съм го срещала на живо, но го видях по телевизията и нещо вътре ме накара да вярвам, че този човек заслужава много”, споделя пред “България Днес” деветокласничката.

Вдъхновена от святото дело на безсребърника да събира милостиня пред храмовете и натрупаните пари да дарява за строеж и ремонт на други обители, за по-малко от половин час родолюбивата българка написва стихотворение и есе.

“Не спирам да казвам, че трябва да показваме доброто навсякъде. Мечтая да издам моя самостоятелна книга със стихове, включително и тези за дядо Добри”, разказва още пред вестника талантливата Нели.

Тийнейджърката е родом от Карлово, но учи в Професионалната гимназия “Ген. Вл. Заимов” в Сопот.

Още откакто вижда Добри Добрев в телевизионен репортаж, нещо трепва в сърцето й. Дори без да го е срещала на живо, вече знае, че той е лъчът светлина, който трябва да увековечи в своя творба.

От малка пише стихотворения и вече е натрупала над 20 произведения. Когато е готова с още толкова, е решена да издаде своя стихосбирка. Ето и нейното произведение, което развълнува десетки хиляди:

“Добрите дела са около нас”

На дядо Добри – светецът от Байлово

Доброто казват е навсякъде около нас,

но явно аз съм зле с очите,

защото какво добро има в това,

че закривайки училища , рушат душите ?

Какво добро и на кого

се прави когато влизаш в храма,

не за да се помолиш Богу,

а да грабиш от парите пред олтара?

Какво добро е да подмениш ти история,

изтрадана с кръвта и сълзите на дедите,

да насаждаш чуждите традиции,

да честваш Хелоин вместо Ден на будителите ?

Добро видях сал в един,

наглед дрипав и бездомен просяк,

който бе решил да поднови,

да съгради отново храма .

И той със свойта доброта,

със смирението си пред Бога

обрекъл бе живота пред смъртта

да бъде пример и икона.

И тоз човек с поглед благ

остана като най-големият дарител.

Когато другите ограбват и рушат,

той показа какво е да градиш и да обичаш!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разчетоха Тайната книга на богомилите. Думите за България изумиха учените
Next: Мъж засне бременната си жена – секунди по-късно погледна снимката и не повярва на очите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.